Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
През дългите месеци на възстановяване папата все по-често размишляваше кой беше наредил убийството му. Той държеше да се запознае с всяко едно доказателство на полицията и разузнавателните служби, сред които бяха ЦРУ, германската федерална разузнавателна служба (БНД), както и тайните служби на Турция и Австрия. Беше невъзможно да изчете цялата документация, тъй като тя съдържаше милиони думи под формата на доклади, изявления и оценки.
Нито един от тези документи не успя да даде отговор на въпроса на папа Йоан Павел II: кой беше пожелал смъртта му? Той все още нямаше отговор, когато Агджа беше изправен пред съда в Рим през последната седмица на юли 1981 година. Тридневното изслушване не хвърли светлина върху мотивите на атентатора. Агджа беше осъден на доживотен затвор. При добро поведение можеше да поиска помилване едва през 2009 година.
Две години след делото срещу Агджа папа Йоан Павел II получи най-сетне обещание да разбере отговора на въпроса, който продължаваше да го измъчва. Отговорът щеше да дойде от един свещеник, комуто папата имаше най-голямо доверие. Неговата титла бе „Нунцио апостолико кон инкаричи специали“. От нея обаче не личеше, че архиепископ Луиджи Поджи е естественият наследник на света на тайната папска политика, чиято специална задача и отговорност беше събирането на разузнавателна информация за комунистическа Европа. Хората във Ватикана го наричаха просто „шпионина на папата“.
От месеци Луиджи Поджи беше установил тайни контакти с Мосад. Едва неотдавна обаче, когато тези контакти вече бяха в напреднала фаза, той информира папата за начинанието си. Папа Йоан Павел II го поощри да продължава в същата насока. Тогава той се срещна с хора на Мосад във Виена, Париж, Варшава и София. Както свещеникът, така и катцата искаха да се убедят в онова, което им се предлагаше, и в онова, което очакваха един от друг. След всяка среща те се оттегляха за кратък размисъл, преди да направят следващия си ход.
Преди няколко дни те се видяха отново във Виена — града, който Луиджи Поджи и агентът бяха харесали за място на тайните си срещи.
Оттам Луиджи Поджи се завърна във Ватикана през една мразовита ноемврийска нощ на 1983 година с още по-смразяващия отговор на въпроса кой беше наредил на Агджа да убие папата.
12.
Благословени да са супершпионите
Една от масивните порти на Арката на камбаните вече беше затворена — начало на ритуала за затваряне на всички входове към Ватикана точно в полунощ, — когато тъмносиня лимузина „Фиат“ премина по павираната улица и освети с фаровете си двамата швейцарски гвардейци, които бяха на пост. Зад тях стоеше служител на „Виджили“. Един от войниците пристъпи напред и вдигна ръка отчасти за поздрав, отчасти за да даде знак на шофьора да спре. Те очакваха колата. Зад волана се виждаше познатото лице на един от шофьорите на Ватикана. Ала след опита за убийство на папата никой не се осмеляваше да поема рискове.
Шофьорът беше чакал цял час на летището в Рим да кацне самолетът от Виена, който имаше закъснение заради влошената метеорологична обстановка. Войникът се върна на мястото си и отдаде чест на пътника на задната седалка, скрит в сянката. Той не отвърна на поздрава.
Колата подмина базиликата „Св. Петър“ и продължи по павирания двор „Сан Дамасо“, преди да спре пред главния вход на Апостолическия дворец. Шофьорът побърза да отвори вратата на височайшия пътник. От колата слезе архиепископ Луиджи Поджи, целият в черно, с шал, прикриващ бялата му свещеническа якичка. Физически той много напомняше Рафи Ейтан — същите широки рамене и силни бицепси, същата плавна походка и поглед, студен като нощта.
Както обикновено Луиджи Поджи пътуваше с малък кожен куфар за личните си вещи и куфар с кодирани ключалки. Той се шегуваше понякога, че прекарва повече време задрямал на седалката си в някой самолет, отколкото в собственото си легло в просторния апартамент, който обитаваше в задната част на Апостолическия дворец.
Малко от пътуванията му напоследък завършваха с толкова важни резултати както последната му среща в стария еврейски квартал на Виена. В една сграда със стръмен покрив, само на няколко пресечки от службата на прославилия се в цял свят ловец на нацисти Симон Визентал, архиепископът изслуша захласнато мъжа, за когото се бяха уговорили да наричат само с малкото му име — Ели.
Луиджи Поджи вече беше свикнал със строгите предпазни мерки при контактите си с Мосад. Никой не се отнасяше толкова сериозно към сигурността, колкото служителите на Мосад. Единствената подробност от личен характер, която той знаеше за Ели, беше, че говори свободно няколко езика. Той бе човекът, който най-накрая му съобщи отговора на въпроса кой е поръчал покушението срещу папа Йоан Павел II.