Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
В седемнадесет часа и седемнадесет минути той за пореден път се пресегна да докосне главата на едно малко момиченце, цялото в бяло като за първо причастие. После се изправи и се огледа, сякаш се чудеше кого още да поздрави. По този начин той персонализираше папската власт дори и когато се движеше сред още по-огромни тълпи.
В този момент и той бе забравил за опасностите, на които се бе излагал и друг път при обиколки сред тълпата. Само три месеца по-рано, на 16 февруари 1981 година, в Пакистан избухна бомба на градския стадион в Карачи малко преди Светият отец да започне обиколката си сред вярващите. През януари 1980 година френските тайни служби бяха предупредили, че комунистите готвят заговор за убийството на папата. Това бе само една от многобройните заплахи за живота на светия отец, които Ватиканът беше получил. По всеки сигнал беше направено разследване, доколкото това изобщо беше възможно. По-късно Магий щеше да признае: „Всъщност не ни оставаше друго, освен да седим и да чакаме. Иначе трябваше да затворим светия отец в противокуршумен кафез, когато се появява пред хората, но на това той никога нямаше да се съгласи. Така че не ни оставаше голям избор.“
В седемнадесет часа и осемнадесет минути изсвистя първият изстрел на площад „Св. Петър“.
Папа Йоан Павел II остана прав, вкопчен в перилата на автомобила. Изведнъж обаче се олюля. Първият изстрел на Мехмед Али Агджа беше проникнал в стомаха, причинявайки многобройни рани в тънките черва, долната част на дебелото черво, както и в мезентерия — тъканта, която свързваше червата с коремната стена. Папа Йоан Павел II инстинктивно затисна с ръка входното отверстие на раната, за да спре бликащата кръв. Лицето му се сгърчи от болка и той бавно започна да се свлича надолу. Всичко се разви за няколко секунди.
Вторият изстрел на Агджа уцели понтифекса в дясната ръка, която увисна безпомощно до тялото му. Белите му одежди се обагриха в яркочервена кръв. Третият куршум от деветмилиметровия пистолет улучи папата малко по-високо в дясната ръка.
Шофьорът на кампаньолата се извърна назад с невярващ поглед и зяпнала уста, неспособен да промълви и дума. Чибин му крещеше да се размърда. Един от помощниците на папата го прикри с тялото си. Автомобилът започна да си проправя път напред. Хилядното множество се олюля сякаш под напора на силен вятър. На мястото на покушението се чуваше едно-единствено изречение, което изразяваше шока и изумлението на присъстващите. На множество различни езици се носеше шепот на изумление: „Застреляха папата, застреляха папата…“
Чибин и хората му от охраната на Ватикана заедно с римските полицаи размахваха пистолети, крещяха заповеди и контразаповеди, търсеха стрелеца. Агджа разблъска тълпата, тичайки с пистолет в дясната ръка. Хората отстъпваха пред него. Изведнъж той захвърли оръжието. В същия момент го ритнаха в краката и той падна. Един полицай беше успял да се хвърли върху него и да го арестува. За момент и двамата останаха под телата на останалите притичали полицаи, струпали се върху тях като ръгбисти в борба за топката. Някои от полицаите ритаха и удряха Агджа, преди да го завлекат до полицейския микробус.
Папският автомобил продължаваше да пъпли през множеството към най-близката линейка, спряла до бронзовата порта на Ватикана. Ала в линейката нямаше кислороден апарат, затова папата беше прехвърлен във втора линейка, която се намираше наблизо. Бяха изгубени ценни минути.
Линейката потегли с включени светлини и сирени към най-близката до Ватикана болница — римската „Джемели“, където пристигна за рекордните осем минути. По време на пътуването папата не пророни дори и звук на отчаяние или омраза. Единствените му думи бяха на прочувствена молитва: „Дево Марийо! Дево Марийо!“
В болницата той беше качен незабавно в хирургичното отделение на деветия етаж, където имаше зала за предоперативна подготовка, операционна и реанимация. Тук проблемите се решаваха без паника, без нито едно излишно движение или дума. Към спешните случаи се подхождаше мълчаливо, при най-строга дисциплина. Тук може би раненият папа усети първия лъч на надежда.
Пропитите му с кръв одежди, фланела и бельо бяха срязани много внимателно, а окървавеният кръст, който висеше на дебел златен ланец, беше свален. Тялото му беше покрито с хирургически кърпи. Над него се протягаха облечени в ръкавици ръце, с които държаха инструментите за манипулациите, които екипът владееше до съвършенство.
След шестчасова операция папа Йоан Павел II вярваше, че е станало чудо и е бил спасен след намесата на една от най-почитаните в католическия свят светици — Девата от Фатима, чиито празник съвпадаше с деня на покушението срещу него.