Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Пред входа на Апостолическия дворец ги очакваше шефът на охраната на Ватикана — висок мъж със слабо изпито лице, облечен с тъмносин костюм, униформата на „Виджили“ — службата за сигурност на Ватикана. През следващите няколко часа той ги разведе из малкия град държава, за да проверят всички възможни места, където би могъл да се скрие арабски снайперист и евентуално да стреля по Голда Меир. Пред нищо неподозиращия шеф на Службата за сигурност на Ватикана Цви Цамир пък избираше подходящи места, където да бъдат прикрепени подслушвателни устройства, щом веднъж бъдат установени работни отношения със Светия престол. Цви Цамир се върна в Тел Авив доволен от обиколката из града държава. По-важното обаче беше, че вярваше, че е открил причината за отношението на Светия престол към Израел.
Още преди самолетът на Цви Цамир да се приземи в Израел обаче, подробностите за срещата на Голда Меир бяха в ръцете на групировката „Черен септември“. Те бяха достигнали до терористите със сигурност благодарение на проарабски настроен свещеник от Държавния секретариат на Ватикана. Според лидера на групировката Али Хасан Саламех посещението на Голда Меир беше възможност, която не беше за изпускане, макар да беше издирван от Мосад заради организирането на убийството в Мюнхен. Той планираше ракетна атака срещу самолета на Голда Меир при неговото приземяване на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим. Така се надяваше да елиминира не само нея, но и ключови министри от правителството, който щяха да придружават министър-председателя, както и ръководни фигури от Мосад. Саламех се надяваше, че докато Израел успее да се окопити след подобен удар, той и хората му ще успеят да получат политическо убежище в Русия, с чиито власти вече преговаряха.
От 1968 година, когато поколението, родено след Втората световна война, започна своя собствена война срещу обществото под прикритието на формирования с такива абсурдни имена като „Червените бригади“ в Италия, германската фракция „Червена армия“, турската „Армия за освобождение на народа“, испанската ЕТА и ООП, Кремъл съзря в това чудесна възможност да ускори унищожаването на империализма и в частност на Израел.
Арабските терористи поддържаха специални връзки с КГБ, бяха по-смели и имаха много по-голям успех от които и да било други групировки. Те дръзваха да се изправят лице в лице с най-силния си враг Мосад — служба, към която КГБ изпитваше едновременно ненавист и възхищение заради нейната безмилостност. КГБ даде възможност на внимателно подбрани арабски активисти да се обучават в университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Това не беше обикновен тренировъчен лагер за терористи, а школа за подготовка на подривни кадри. Там те не само бяха политически насъсквани, но и бяха инструктирани за най-новите тактики на КГБ за водене на терористична война и техники на елиминиране. Именно в университета „Патрис Лумумба“ Саламех изпипа докрай плана си за клането в Мюнхен. След терористичното нападение оцелелите членове на групировката поискаха от Русия политическо убежище. Съветите обаче се колебаеха — бурята от гняв, която бе предизвикало мюнхенското нападение, накара дори и Кремъл да се пази от обвинение, че закриля убийците. Саламех бе уведомен, че искането му за убежище за него и за хората му все още е обект на обсъждане.
Въпреки това руснаците не направиха нищо, за да подпомогнат издирването на членовете на организацията „Черен септември“, а и със сигурност не дадоха гласност на факта, че групировката крие запас от руски ракети в Югославия. Именно тези ракети щяха да бъдат използвани за взривяването на самолета на Голда Меир.
Планът, подобно на всички досегашни идеи на Саламех, беше дързък и пределно прост. Ракетите щяха да бъдат натоварени на кораб в Дубровник, който да ги транспортира през Адриатическо море до Бари на източното италианско крайбрежие. Оттам те щяха за бъда прекарани по суша в Рим малко преди пристигането на самолета на Голда Меир. Саламех не беше забравил уроците по стратегия на своя инструктор от КГБ в „Патрис Лумумба“ — винаги карай врага да гледа в погрешната посока. По време на операцията Саламех трябваше да насочи бдителността на Мосад далеч от Рим.
На 28 декември 1972 година един отряд на групировката „Черен септември“ нападна израелското посолство в Банкок. Знамето на ООП беше развято над сградата на посолството, а шестима израелци бяха взети като заложници. Скоро петстотин тайландски войници и полицаи обкръжиха сградата. Исканията на терористите бяха Израел да освободи тридесет и шест членове на ООП, осъдени на различни срокове затвор, в противен случай щяха да ликвидират заложниците.