Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
От друга страна, задачата на Луиджи Поджи беше толкова секретна, че в Ануарио понтифицио — регистъра на Ватикана, в който се записваха имената и длъжностите на всички служители, нямаше никакъв знак, че повече от двадесет години архиепископът си беше създал свои собствени, изпробвани и проверени тайни канали, които стигаха чак до Кремъл, Вашингтон и коридорите на властта в Европа. Той беше един от първите, които научиха, че съветският лидер Юри Андропов бавно гасне от хроничен хепатит. Луиджи Поджи ръководеше римската мисия в Женева, помещаваща се в едно имение от XIX век, запасено неслучайно с огромни количества водка и хайвер. Точно там архиепископът разбра от източници от първа ръка, че Москва се готви да демонтира ядрените си бойни глави, насочени към Европа, ако Вашингтон промени безкомпромисната си позиция в преговорите за разоръжаване. Тази новина беше съобщена на шефа на централата на ЦРУ по време на редовната му късна петъчна среща с папата. През последните две десетилетия Луиджи Поджи снабдяваше папите с ценна информация, която им даваше възможност да преценяват и анализират по-надеждно сведенията, получавани от други източници. Архиепископът притежаваше умение, рядко срещано дори сред дипломатите, да прави уравновесена и бърза преценка на информацията от десетки източници на десетки езици, повечето от които владееше перфектно.
По време на следващата си среща с Ели, Луиджи Поджи говореше с характерния си тих глас, негова запазена марка открай време, кафявите му очи преценяваха обстановката, а преди да зададе поредния си въпрос, той стискаше устни. Спокойствието и увереността не му изневеряваха нито за миг.
През тази мразовита нощ обаче припряност и вълнение се долавяха в походката му, макар да беше уморен до смърт от пътуването. Луиджи Поджи влезе в Апостолическия дворец, подмина агентите на „Виджили“ и швейцарската стража, които, верни на задълженията си, го изпратиха с напрегнати погледи, и взе асансьора към папското жилище.
Икономът на папата въведе Поджи в кабинета на Светия отец. Плътните лавици с книги в стаята подсказваха за разностранните интереси на папата. Наред с подвързаните в кожа полски издания на класически творби и трактатите на теолози и философи имаше и броеве от „Интернешънъл дифенс ривю“, както и книги с необичайни за това свято място заглавия като „Проблеми на бойната готовност“ или „Военният баланс и изненадващото нападение“. Цялата тази литература говореше за убеждението на първосвещеника, че главният враг на света през 1983 година си оставаше неизменно съветският комунизъм.
Папа Йоан Павел II никога не пропускаше възможността да напомни на служителите си, че преди да е настъпило новото хилядолетие, в света ще се случи нещо „решаващо“. Той отказваше да даде повече подробности и да отговори на въпроса какво ще бъде това събитие, като поклащаше голямата си глава и казваше, че всички те трябва да се молят църквата да не бъде победена от комунизма или секуларизма, който властваше в страни като Съединените щати, Германия и Холандия. Той твърдеше, че животът му е бил пощаден на площад „Св. Петър“, за да поведе борбата наново.
Луиджи Поджи знаеше, че именно подобни тежнения влияеха най-силно на папата както в духовен, така и във физически план. След като се поздравиха, Поджи забеляза, че далеч от хорските очи папа Йоан Павел II някакси се отдръпваше от света и се затваряше в себе си. Куршумите на Агджа бяха поразкъсали не само плътта и костите му, но му причиниха и емоционални рани, които го правеха самовглъбен и понякога отвлечен.
Луиджи Поджи седна с ръце на коленете, положение, което заемаше винаги, когато трябваше да съобщава мрачни новини, и започна да разказва история, започнала още в първите седмици, след като Агджа бе стрелял по папата.
Когато до Тел Авив достигнаха новините за случилото се на площад „Св. Петър“ следобеда на 13 май 1981 година, първата реакция на генералния директор на Мосад Ицхак Хофи беше, че стрелбата е дело на някой фанатик. Колкото й шокиращ да беше инцидентът в Рим, той нямаше пряка връзка с настоящите проблеми и задачи на Мосад.
Арабите в Израел ставаха все по-радикално настроени, докато в същото време евреите екстремисти, направлявани от членове на партията Кахане Каш, ставаха все по-настъпателни. Навреме беше разкрит и предотвратен заговор за взривяването на най-свещената мюсюлманска гробница в Ерусалим — Купола на скалата. Последиците от евентуален успешен атентат биха били непредвидими. Войната в Ливан продължаваше въпреки непрекъснатите американски дипломатически совалки между Дамаск, Бейрут и Ерусалим. Министър-председателят Бегин беше представител на партия, решена да поведе „окончателна“, открита война с ООП. Убийството на Ясер Арафат продължаваше да стои на дневен ред в Мосад. През същия месец, когато беше ранен папата, имаше два неуспешни атентата срещу лидера на ООП.