Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Фактът, че буквално всички западни разузнавателни служби разследваха стрелбата по папата, повлия върху решението на Хофи да държи Мосад далеч от проблема. Той очакваше в крайна сметка да научи мотивите за атентата от някоя от същите тези служби.
Ицхак Хофи все още очакваше информация, когато през септември 1982 година беше заменен на поста си от Наум Адмон. Адмон беше от полски произход, родителите му бяха емигранти средна ръка от малко градче, близо до Гданск, и той не питаеше случаен интерес към католическата църква. Докато работеше под прикритие в Съединените щати и Франция, той беше видял на практика колко могъщо може да бъде влиянието на църквата. Рим активно беше спомогнал един католик — Джон Ф. Кенеди, да бъде избран в Белия дом. Във Франция църквата също продължаваше да играе важна роля в политиката.
Веднага щом встъпи в длъжност, Адмон нареди да му бъде донесена папката с информацията за атентата срещу папата. В нея имаше главно изрезки от вестници и доклада на един катца в Рим, който не съдържаше много сведения. Беше странно, но усилията на шестте тайни служби, които извършваха разследването, включително и разпитите на Агджа в строго охраняваната му килия в римския затвор „Ребибия“, не се увенчаха с особен успех. Адмон реши да започне свое собствено разследване.
Уилям Кейси, който тогава заемаше поста генерален директор на ЦРУ, по-късно щеше да посочи като най-вероятна причина за това решение, че „Мосад може би е съзрял възможност за установяване на контакти с Ватикана. Адмон е сметнал, че може да открие нещо, което да послужи за разменна монета в преговорите със Светия престол.“
По време на неуспешния опит на Голда Меир за установяване на дипломатически отношения с Ватикана Цви Цамир организира постоянно присъствие на Мосад в Рим с цел да проникне във Ватикана. Тайната квартира беше разположена в близост до израелското посолство, но катцата се провали в опитите си да вербува свещеници за информатори. По-голяма част от сведенията му бяха клюки, разпространявани из барове и ресторанти, посещавани често от служители на Ватикана. Той не отбеляза никакъв напредък и със завист наблюдаваше как шефът на централата на ЦРУ в Рим влизаше във Ватикана за редовната си късна петъчна среща с папата. Тези срещи бяха възобновени веднага щом папа Йоан Павел II се възстанови след операцията.
По време на възстановяването му кардинал Агостино Касароли, който заемаше високия пост държавен секретар, ръководеше делата на Ватикана. Катцата беше чул, че Касароли е изразил някои доста кратки мнения относно стрелбата — ЦРУ трябвало да знае за Агджа и за заговора. Катцата изпрати в Тел Авив доклад за становището на държавния секретар.
Сред американската разузнавателна общност се ширеше мнението, че Агджа е дръпнал спусъка в изпълнение на заговор за покушение срещу папата, режисиран от КГБ. В доклад с гриф „Строго секретно“, озаглавен „Опитът на Агджа да убие папата: Въпросът за съветското участие“, се изтъкваше страхът на Москва, че първосвещеникът може да запали огъня на полския национализъм.
През 1981 година обаче профсъюзът „Солидарност“, ръководен от Лех Валенса, съсредоточи усилията си върху работниците в промишлеността и официалните власти бяха подложени на изключително силен натиск от страна на Москва да ограничат синдикалната дейност.
Папата посъветва Валенса да не предприема нищо, което би довело до пряка съветска военна намеса. Папа Йоан Павел II подтикна умиращия кардинал на Полша Щефан Вишински да увери комунистическите лидери, че първосвещеникът няма да позволи на „Солидарност“ да престъпи чертата. Когато синдикатът насрочи всеобща стачка, кардинал Вишински се просна в краката на Валенса в кабинета му, сграбчи слисания докер за крачола и заяви, че е решен да остане в това положение до смъртта си. Валенса отмени стачката.
В Тел Авив анализаторите на Мосад стигнаха до заключението, че папата е приел за своя приоритетна задача да успокои Съветите по отношение на Полша, за да може „Солидарност“ да запази завоюваните позиции. Звучеше все по-невероятно Москва да е поръчала убийството на папата. Все пак съществуваше съмнението, че руснаците са възложили атентата на някой от своите сателити. В миналото българските тайни служби бяха изпълнявали подобни поръчки за КГБ, когато руснаците искаха да прикрият участието си. Анализаторите обаче смятаха, че е малко вероятно КГБ да възложи на друг изпълнението на толкова важна мисия. Българите едва ли някога биха извършили подобен атентат по своя собствена инициатива.