Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Шефът на Мосад вече беше получил съобщение, че във фиата са открити шест ракети, но освен това трябваше да разбере дали и другаде не са скрити още. Наложи се да пребият шофьора на микробуса, за да им издаде местоположението на втория комплект ракети. Цамир подозираше, че той е бил един от мъжете, осигурили подкреплението по време на клането в Мюнхен. Цви Цамир, Хеснер и Каули потеглиха с пълна скорост на север, а между тях лежеше проснат пребитият терорист.
Тогава забелязаха още един микробус, паркиран край пътя. Нямаше съмнение, че от покрива му се показваха върховете на три ракети, подготвени за изстрелване. В далечината пък се снишаваше боинг 747 — самолетът на Голда Меир, чиито отличителни знаци блестяха на слънцето и това го превръщаше лесна мишена. Без да забавя скоростта, Цви Цамир удари микробуса с тяхната кола и го катурна на една страна. Двамата терористи бяха почти смазани от тежестта на ракетите, които се стовариха върху тях.
Цамир спря само за да изхвърли на пътя до микробуса изпадналия в безсъзнание шофьор. След това се обади на отряда за борба с тероризма със съобщението, че е станала „интересна катастрофа и не е зле и те да наминат“, и продължи пътя си. За момент Цви Цамир се поколеба дали да не застреля терористите, но тяхната смърт щеше да причини голямо неудобство на Голда Меир при предстоящата й аудиенция с папата.
Голда Меир имаше усещането, че цялото бреме на света се е стоварило върху крехките плещи на папата и заплашва да прекърши дребната фигура, облечена в бяло. В края на аудиенцията в отговор на поканата й папа Павел VI отговорил, че ще посети Светите места и характеризирал своето управление като непрекъснато поклонничество. Когато тя го попита за вероятността Израел да установи официални отношения със Светия престол, той въздъхнал и казал, че „подходящият момент още не е настъпил“. Голда Меир му подарила подвързана със скъпа кожа книга за Светите места, а той й връчил копие на „Хюмане Витае“ с лично посвещение — енцикликата, в която той описва ръкополагането си за папа.
На излизане от Ватикана Голда Меир споделила със Цви Цамир, че Светият престол явно се ръководи по часовник, който отмерва времето различно от този на останалия свят.
Оцелелите терористи от „Черен септември“, участвали в клането на израелските спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен, бяха откарани в болница, а след като се възстановиха, им беше позволено да се завърнат в Либия. Няколко месеца по-късно всички те щяха да бъдат мъртви — убити от кидони на Мосад.
Библейското отмъщение „око за око, зъб за зъб“, за което Голда Меир даде разрешението си, срещна неодобрението на папа Павел VI, чието управление изцяло се основаваше на силата на прошката. Тази случка само затвърди още повече връзките на Ватикана с ООП, които Йоан Павел II продължи след избора си през 1978 година.
След встъпване в длъжност новият папа прие на няколко дълги частни аудиенции Ясер Арафат и неговите най-приближени помощници. По време на всички тези срещи папа Йоан Павел II всеки път изразяваше активната си подкрепа за борбата на Палестина за отечество. ООП, чийто щаб вече се помещаваше в Тунис, имаше постоянен представител в Държавния секретариат, а Светият престол разчиташе на своя пратеник в лицето на отец Иди Аяд, акредитиран към организацията.
Със своето протрито расо, влачещо се по пясъка на пустинята, и свещеническата си шапка, нахлупена над изпитото му лице, Аяд служеше еднакво предано и на папата, и на ООП. На стената над леглото си той беше окачил фотографии с лично посвещение от папа Йоан Павел II и от Ясер Арафат. Аяд беше помогнал през 1980 година на Арафат при съчиняването на писмо до папата, което толкова го бе зарадвало: „Моля ви, позволете ми да мечтая. Виждам ви как отивате в Ерусалим, обграден от завърналите се в Палестина бежанци, в ръце с маслинови клонки, които разпръсвате в нозете си.“
Аяд предложи Арафат и папата да си разменят жестове на учтивост в дните на най-свещените си празници: Арафат започна да изпраща поздравителни картички за Рождество Христово на папа Йоан Павел II, а папата от своя страна — картички за рождения ден на пророка Мохамед. Неуморимият отец успя да уреди и среща между външния министър на ООП и кардинал Касароли — държавния секретар на Светия престол. Отделът, който отговаряше за връзките с Близкия изток, беше разширен, а папските нунции — посланиците на Светия престол, получиха нареждане да убедят правителствата, към които бяха акредитирани, да подкрепят националистическите амбиции на ООП. Всички тези действия озадачиха Израел. Официалните контакти на страната все още бяха ограничени до редки визити на някой член на правителството и присъствие на папата за няколко минути.