Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
В Тел Авив се разиграваше подобен сценарий. Кабинетът се събра на спешно заседание. Чуха се естествено обичайните приказки за отстояване на позициите на страната и обратното становище — за известно отстъпление. Оставиха на Цви Цамир да прецени, тъй като пътят до Банкок изискваше логистична подкрепа, с каквато не разполагаха в този враждебно настроен регион на света. А и самото израелското посолство се намираше в центъра на многолюдния Банкок. Тайландското правителство никога нямаше да даде разрешение за престрелки. И тогава, след подозрително кратки преговори, неочаквано терористите се съгласиха с предложението на Тайланд да им бъде дадена възможност да напуснат безпрепятствено страната, ако освободят заложниците. Часове по-късно членовете на групировката „Черен септември“ взеха полет за Кайро, където потънаха вдън земя.
В Тел Авив облекчението на Цви Цамир от бързата развръзка и от факта, че не беше пролята кръвта на нито един израелец, прерасна в подозрения. Членовете на групировката „Черен септември“ бяха изключително добре обучени, силно мотивирани и много добре финансово обезпечени, способни на хитри ходове и стратегическо мислене. Добре владееха методите и начините да накарат всяко едно правителство да застане на колене. Защо тогава този път се бяха предали толкова лесно? Посолството в Банкок несъмнено беше идеална цел, която можеше да осигури на дейността им международна публичност и да привлече мнозина за каузата им. Почти сигурно в избора им на цел нямаше нищо случайно. Всяко действие на групировката беше част от нейната целенасочена подривна дейност срещу световния демократичен ред. В случая с посолството терористите бяха послушали съвета на своя гуру — Че Гевара, да поддържат жива омразата. Безпомощните заложници бяха изложени на яростни антисемитски нападки, но дали това не беше тактика за отвличане на вниманието? Дали в някоя друга страна не се подготвяше по-мащабна операция срещу Израел? Но къде и кога?
Цви Цамир продължаваше да размишлява върху тези въпроси, когато отлетя с Голда Меир за конференцията в Париж. Там той продължи да търси отговорите на въпросите, които сами се налагаха на вниманието му.
В ранните часове на 14 януари 1973 година неочаквано изтече информация. Един саяним от телефонната централа на Рим прехвърлил две телефонни обаждания от платен телефон в жилищния блок, където понякога отсядаха членове на ООП. Първото обаждане беше от Бари, а второто от Остия — пристанището на Рим. Разговорите бяха на арабски, но саянимът говореше езика. Човекът, който се беше обадил в Рим, бе съобщил, че е време „да достави свещичките за празничната торта“.
Тези думи убедиха Цви Цамир, че се касае за кодирана заповед, свързана с предстоящо терористично нападение. „Свещички за торта“ можеше да означава оръжие, а онова, което най-много приличаше на свещички, бяха ракетите. Ракетите бяха идеалното средство да бъде унищожен самолетът на Голда Меир.
Би било безсмислено да я предупреждава. Тя принадлежеше към породата на безстрашните жени. Ако алармираше Ватикана, срещата щеше да бъде отменена, тъй като последното нещо, което Светият престол би желал, беше да бъде замесен в терористично нападение, особено такова, в резултат на което църквата щеше да е принудена да анатемоса своите арабски приятели.
Цви Цамир телефонира на своите двама катци Хеснер и Каули, които го бяха придружили първия път до Ватикана, и нареди на Каули да отпътува от Милано за Рим. Едва тогава Цви Цамир, придружаван от малък екип на Мосад, който пътуваше с Голда Меир, отлетя за столицата. Настроението им ясно се усещаше в черния хумор на шефа на Мосад, че това може да се окаже наистина вечният град за Голда Меир.
В Рим Цви Цамир сподели опасенията си с шефа на ДИГОС — италианския отряд за борба с тероризма. Негови служители направиха полицейска хайка в апартаментите, откъдето бяха засечени обажданията до Бари и Остия. При обиска в един от апартаментите беше открит руски наръчник за изстрелване на ракети. През същата нощ екипи на ДИГОС, всеки придружаван от един катца на Мосад, извършиха обиск и в други апартаменти на членове на ООП. Но не откриха нищо, което да потвърди страховете на Цви Цамир. С пукването на зората и предстоящото пристигане на самолета на Голда Меир той реши, че ще концентрира търсенето в района във и около летището.
Малко след изгрев слънце Хеснер забеляза микробус „Фиат“, паркиран на една от пистите. Катцата нареди на шофьора на микробуса да излезе от него. Вместо това обаче задната врата се отвори и оттам се разнесоха изстрели. Хеснер остана невредим, но двама от терористите в задната част на микробуса бяха лошо ранени, когато той отвърна на стрелбата. Хеснер продължи преследването на шофьора, който побягна, и го хвана тъкмо когато той се опитваше да отвлече кола, и то не коя да е, а автомобила на Каули. Двамата катци на Мосад вързаха неудачния терорист в колата и потеглиха с висока скорост към микробуса, в който се намираше мобилният команден пост на Цви Цамир.