Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— В такъв случай за известно време ще имам спокойствие от Брегър Дарви и неговото внимание към теб — отвърна Коул с бегла усмивка.
— Струва ми се, че вие имате някакъв особен двоен морал, майор Лейтимър. В Ню Орлиънс просто ме взехте, защото ме сметнахте за леко момиче. Предполагам, оправдавате се с това, че се е касаело за задоволяване на телесна нужда. От друга страна, преценявате най-малкия флирт като срамно предателство и давате много шумен израз на своето възмущение.
— Има неща, които не можеш още да разбереш, Алена.
— Тук наистина сте прав, сър — Алена отвърна на Коул с усмивка — едновременно въпросителна и объркана. Тя тайно се надяваше, че той ще се впусне в по-конкретни пояснения.
Коул вече си беше отворил устата за отговор, но в последния момент размисли. Кимна късо на Алена и напусна мълчаливо стаята.
Тя остана загледана във вратата дълго след като той беше излязъл. Как би могла някога да го разбере, когато той се ограждаше с непроницаем зид от мълчание?
Беше вече почти полунощ, когато Алена чу, че Коул влиза в своята стая.
Известно време той ходеше насам натам в тясната баня. За малко спря пред вратата на Алена. След това отново се отдалечи. Алена още дълго лежа будна и се вслушва в неравните стъпки, които приглушено долитаха от стаята на нейния съпруг.
На следващата сутрин Алена спря изненадана на вратата на трапезарията. На масата до приборите за закуска стоеше голяма, шарена тенекиена кутия. Към нея бе прикрепен с панделка малък букет от парички. През това време на годината те наистина бяха освежаваща гледка.
С мека усмивка Алена се отпусна на стола. Върху кутията имаше картичка, на която бе написана само една дума: „Алена“. Трогната от вниманието на Коул, тя помириса цветята. Знаеше, че това са обещаните предния ден бонбони. Ако се съдеше по голямата, пъстра, лакирана кутия, те бяха произведени в някой град от източната част на Съединените щати. По какъв начин Коул беше успял толкова бързо да ги достави?
Отговорът беше ясен: Роберта обичаше бонбони и ги ядеше по всяко време. Сега тя беше мъртва, но щеше ли да изчезне някога напълно от съвместния им живот?
Вратата изскърца леко, когато Коул влезе. Той се спря и дълго наблюдава младата си жена, облечена от глава до пети в сива коприна. Светлината на ранното утро я обгръщаше меко и от това тя изглеждаше като видение от света на сънищата. Тайнствената усмивка на тези меки, красиво извити устни почти спря дъха на Коул.
— Харесаха ли ти бонбоните? — попита той тихо.
— О, да, благодаря ти! — Засмяна, тя повдигна капака на кутията. При вида на намиращите се под него лакомства очите й се разшириха. Коул наблюдаваше като омагьосан израза на красивото й лице.
Алена взе от кутията един бонбон и предпазливо си гризна от него. След това затвори очи и въздъхна.
— Вкусът му е греховно хубав — засмя се тя. — Искаш ли и ти един?
Коул зае мястото си на масата и се усмихна тъжно.
— Оли, кочияшът, се кълне във всичко на света, че подобни бонбони много вредели на мъжествеността.
По устните на Алена пробягна подигравателна усмивка.
— Нима вярвате на приказките на стари мъже, доктор Лейтимър?
— Ако сега някой почне да твърди такова нещо и за водата, не бих могъл да му докажа противното. Особено напоследък — сухо отговори Коул.
Алена взе от кутията парче шоколад и го загледа замислено.
— Може би трябва да изядеш няколко бонбона. Така желанията ще те измъчват по-малко.
— Благодаря за предложението. Но се осмелявам да твърдя, че страстната ми натура в последно време не се е проявявала особено. Все пак ще положа усилия в бъдеще още по-добре да я държа под контрол. — Коул наблюдаваше сребърната дръжка на бастуна си, която представляваше глава на ловджийско куче. — Досега нямах представа, че един брак до такава степен може да прилича на монашески живот.
Дузина или повече отговори бяха на езика на Алена, но тя не искаше съвсем да развали шеговитото настроение, с което започна тази сутрин, и замълча в името на така желания мир. Все някога щеше да дойде денят, в който ще припомни на Коул, че той получава точно това, което си беше пожелал.
На следващата сутрин Алена се яви в обичайното време за закуска и видя Ани, която възбудено ръчкаше нещо в камината на трапезарията. Цялата стая миришеше натрапчиво на изгорял шоколад. Един поглед към камината издаде причината: върху слабо тлеещите въглени лежеше шарената кутия с бонбони. Тя беше обгоряла и изкривена от огъня. Очевидно беше лежала там цялата нощ. При по-внимателно вглеждане ставаше ясно, че някой напълно съзнателно беше изсипал предварително съдържанието на кутията върху въглените. Това не беше станало по невнимание, не беше и спонтанен дребнав акт на отмъщение, а обмислено и планирано действие. То показваше, че в тази къща Алена имаше враг, който я мразеше до дъното на душата си.