Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Тя вдигна вежди със скептично изражение.
— А посъветва ли ви Мери Маргарет какво по-точно бихме могли да направим, за да постигнем това, сър?
Погледът му за миг срещна нейния, после отново се отмести в страни.
— Тя каза, че трябва да сложим край на слуховете, като се оженим.
Шимейн беше изумена от нетактичността на тази инак толкова мила старица.
— Е, за Мери Маргарет идеята сигурно изглежда чудесна, като се има предвид колко обича да сватосва хората, но дали й е минало през ума, че вие може и да не желаете за съпруга една престъпница, осъдена на затвор? Намирам, че е твърде неделикатно от нейна страна да ви предлага подобно разрешение на проблема. Що за хрумване! Боя се да не решите, че аз съм й го внушила, сър. Самата мисъл за това просто ме ужасява, кълна ви се. За бога, идеята е толкова абсурдна.
Гейдж сви рамене.
— Всъщност, Мери Маргарет не беше първият човек, който се сети за тази възможност.
Думите му я смаяха. Нямаше представа кой друг би могъл да прояви такова нахалство.
— Хм, не мисля, че Роксана би направила подобно предложение, след като ясно даде да се разбере, че ви иска за себе си.
— Не, няма как да е Роксана — потвърди той през смях.
— Тогава Кели — уверено заяви Шимейн.
— Не е и Кели.
Тя го погледна объркано.
— Мога ли да попитам кой тогава си е позволил подобна волност, сър?
Вратата на спалнята се отвори и отвътре се показа Андрю, повлякъл след себе си едно люлеещо се дървено конче. Гейдж веднага се притича на помощна сина си, преди някой от мебелите да е пострадал. Той вдигна момчето на ръце и го намести го върху мекото кожено седло под погледа на Шимейн, която бе застанала на прага на кухнята, за да им се порадва.
Андрю се залюля напред-назад, смеейки се въодушевено и подвиквайки на играчката, както веднъж бе чул да прави някакъв кочияш:
— Давай! Дий! Дий! По-бълзо, муле таквоз!
Шимейн и Гейдж избухнаха в смях. И двамата съзерцаваха с обич момчето, чиито меки къдрици все още бяха разчорлени от следобедния сън. Андрю обаче, изглежда изобщо не ги забелязваше.
— Поредният пример за вашите многобройни таланти, господин Торнтън? — въпросително каза Шимейн като посочи дървеното конче.
Гейдж сведе леко глава в знак на потвърждение и се приближи до нея. Но шумът, който вдигаше момчето, го смущаваше, затова той кимна на Шимейн да го последва обратно в задния коридор, където отмести кутийката с мехлема от високия стол и нежно я постави върху него. Сетне се взря за миг в лицето й и като видя обърканото й изражение, побърза да обясни:
— Вероятно помниш, че ти бях споменал за едно предстоящо пътуване нагоре по реката до Уилямсбърг. Досега все нещо ме задържаше, но вчера получих съобщение, че къщата на клиента ми е готова и че би желал да получи мебелите си. Ако след две седмици се чувстваш достатъчно силна, много ми се иска ти и Андрю да дойдете с мен, когато аз и работниците отидем да му ги доставим.
— Сигурна съм, че дотогава ще съм в състояние да ви придружа и да се грижа за Андрю, господин Торнтън.
— Освен това ми се иска, докато сме там, да свърша още нещо, което е от изключителна важност за мен… ако нямаш нищо против…
— Ако нямам нищо против? — Тя сбърчи вежди. — За какво ви е необходимо моето съгласие, господин Торнтън?
— Трябва да обсъдя този въпрос с теб довечера и те умолявам да не бавиш отговора си, защото няма да намеря покой, докато не го узная, независимо какъв е.
Външно Шимейн изглеждаше спокойна, но усети, че вътрешно трепери. Гейдж беше започнал да крачи нервно напред-назад из тясното помещение, което й подсказа, че въпросът, който ще обсъждат, е сериозен. Може би бе размислил и вече не я искаше в дома си. Опитът на Потс да я убие вероятно го беше убедил, че присъствието й поставя малкото му семейство в опасност.
— За какво искате да говорите с мен, господин Торнтън? — нерешително попита тя.
Събрал смелост да й признае истината, Гейдж спря пред нея.
— Не се шегувах, когато веднъж ти казах, че може да реша да те взема за съпруга. Още преди да отида на „Гордостта на Лондон“, не веднъж съм обмислял възможността да се оженя отново. Исках бавачка за Андрю, но почти толкова силно исках и жена за себе си. Както вече ти споменах, тук има сериозен недостиг на млади неомъжени жени. А и доколкото все пак ги има, никоя от тях не ме привлича, въпреки че всички те горят от желание да се омъжат, както вероятно си разбрала от поведението на Роксана. Когато дойдох на кораба, изобщо не се надявах, че ще имам късмета да намеря жена, подходяща дори за бавачка… да не говорим за съпруга. Но съм грешил, Шимейн. Ти си много повече от всичко, за което някога съм мечтал.