Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Чудеше се какво би предприел неговият брат, щом не остане място за съмнения.
През тези дни Дорилис изтърпя няколко пристъпа на болестта на прехода, но нито един не се оказа прекалено тежък за нея. Рената не смяташе, че има защо да се страхуват за живота й, и въпреки това не се отделяше от повереницата си. Веднъж обаче сподели хапливо с Касандра:
— Не съм сигурна наистина ли толкова се радва на грижите ми или е доволна, че когато съм при нея, не съм с Донал.
Имаше още нещо, но остана неизречено, макар и Касандра да го знаеше.
„Рано или късно момичето ще научи, че съм бременна от Донал. А не искам да я огорчавам повече.“
Донал рядко се виждаше с Дорилис, защото по цял ден беше зает да организира отбраната на Алдаран. Никой не се съмняваше, че скоро ще бъдат нападнати. Разговаряше със сестра си благо и любезно, държеше се само като неин по-голям брат. И когато тя се обръщаше към него със „съпруже“, той се подсмиваше търпеливо, за да подчертае, че това е игра и само й угажда.
Момичето често се объркваше от засега необузданата си дарба на телепат, губеше се в кошмари от уплахата и твърде тежкия товар върху психиката си. Много се сближи с Касандра, която неуморно се стараеше да й помогне. Общата им любов към музиката скрепи тяхната дружба. Дорилис вече владееше изкусно лютнята, а по-възрастната жена я научи да свири не по-малко умело на рил. Научи я също на много песни от далечния Валерон в равнините.
— Не проумявам — възкликна веднъж момичето — как си понасяла онези плоски безкрайни поля! Аз пък не мога да живея, без да виждам навсякъде край мен стръмни върхове. Там сигурно е много неприятно и скучно.
— Не, мила моя — засмя се Касандра. — Прекрасно е. Тук се чувствам, сякаш планините всеки миг ще се срутят отгоре ми и ще ме погребат жива.
— Сериозно?! Чудна работа… Касандра, знаеш ли, все не мога да изсвиря този акорд в края на баладата като теб.
— Ами наистина няма да можеш точно като мен. По-добре ще е Елиса да ти покаже друг начин.
Касандра разпери пръстите на ръцете си пред очите на Дорилис, която се опули.
— О, ама ти имаш по шест пръста! Как не забелязах досега… Ясно, не мога да свиря като теб. Чувала съм, че шестте пръста издавали кръв на чиери във вените на човека. Но пък ти не си еммаска като тях, нали, братовчедке?
— Не съм.
— И друго съм чувала… ъ-ъ… татко спомена, че кралят на вашите равнини също бил еммаска и през лятото щели да го свалят от трона. Жал ми е за него. Горкичкият! Ти виждала ли си го? Как изглежда?
— Още беше принц-престолонаследник, когато го видях за последен път. Кротък и мълчалив е, с винаги тъжно лице. Мен ако питаш, щеше да бъде добър крал, но няма да оставят короната на главата му.
Дорилис пак се приведе над лирата, опита се няколко пъти да извлече желания акорд, но не успя. Накрая се отказа.
— Ех, да имах шест пръста! Така просто няма да стане. Чудя се дали децата ми ще наследят и усета ми към музиката или само моя ларан…
— О, твърде си млада още, за да мислиш за деца — засмя се Касандра.
— Как тъй? След няколко луни ще мога да зачена. Знаеш, че Алдаран има нужда от законен наследник.
Говореше толкова дълбокомислено, че жената я съжали от сърце. „Правят това с всички от нашата каста! Дорилис току-що остави настрани куклите си, а вече е способна да мисли само за дълга си към рода.“ Мълча дълго разколебана, но накрая се престраши.
— Може би… Дорилис, едва ли трябва да раждаш деца, щом носиш такава опасна дарба.
— Както син на нашия род би рискувал живота си в битки, така и дъщеря на такова велико Владение трябва да заложи живота си, за да даде следващото поколение — заяви момичето толкова неотстъпчиво, че Касандра въздъхна.
— Знам, чия. И аз от малка слушах все същите приказки денем и нощем. Внушаваха ми, че дори най-слабото съмнение е богохулство. Вярвах искрено като теб. Струва ми се все пак, че трябва да изчакаш, докато си достатъчно зряла да решиш по съвест и разум.
— Зряла или не, няма какво толкова да решавам. На теб ти е по-леко, братовчедке. Твоят съпруг не е наследник на Владението си.
— Нима не знаеш? — учуди се жената. — Ако на принца еммаска откажат трона, по-големият брат на Аларт ще бъде коронясан в Тендара. А той няма законно родени синове…
Дорилис я зяпна.
— Значи някой ден може и да станеш кралица — промълви смаяна. Очевидно едва сега осъзнаваше колко високо е положението на събеседницата й. Бе възприемала Аларт само като приятел на нейния брат. — Но щом е така, твоят съпруг също скоро ще има нужда от наследник, а ти дори още не си заченала.