Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Затова тримата поеха на юг по границата на обитавания от сирени и призраци Батълмаунд и тъмните дебри на Черния дъбак с неговите глутници вълци. Пътуваха през деня и се редуваха на пост през нощта.
По-скоро усещаха, отколкото виждаха съществата, които искаха да избегнат. Създания колкото естествени, толкова и непознати, подобни на земята, водата и въздуха. Долавяха очи, които ги следят, на няколко пъти усетиха нечие присъствие наблизо. Но нищо не се изправи открито пред тях, нито пък направи опит да ги проследи, и така те се изплъзнаха от опасностите на пограничните земи и продължиха неотклонно напред.
И сега, в края на тринайсетия ден от този етап на одисеята им, те стояха загледани надолу към червения хаос на нощния кошмар на индустриална Дехтера.
— Вече мразя този град — обяви Кинсън навъсено, изтръсквайки праха от дрехите си. Земята пред тях бе гола и суха, лишена от дървета и сенки. Беше покрита само с висока гъста трева и ронливи наноси. Ако в тази част на света изобщо валеше, то явно не бе много често.
— Не бих искала да живея на такова място — съгласи се Марет. — И изобщо не мога да си представя кой би искал.
Бремен не каза нищо. Стоеше загледан в Дехтера, но погледът му сякаш блуждаеше някъде по-далеч. След това затвори очи и застина така. Кинсън и Марет се спогледаха. Долу гърлата на пещите искряха като нажежени бели петна сред сгъстяващия се мрак. Червеният прибой на залеза вече отмираше, слънцето изчезваше зад хоризонта и светлината му сега бе само мъждива линия, едва видима през облаците на запад. Над равнините бе толкова тихо, че до тях достигаха звуците от ударите върху метала.
— Тук сме — каза внезапно Бремен и отвори очи, — защото Дехтера е домът на най-изкусните ковачи из Четирите земи, като не се броят тролите. Южняците не биха помогнали на друидите, но ще бъдат по-склонни от тролите да ни снабдят с това, което ни е нужно. Трябва само да намерим точния човек. Кинсън, това ще е твоята задача. Ти ще можеш да минеш през града свободно, без да привлечеш внимание.
— Така си е — съгласи се Кинсън, нетърпелив да се заеме с нещо. — Кого ще търся?
— Това трябва да решиш сам.
— Сам? — Кинсън беше смаян. — Изминахме целия този път, за да открием човек, когото дори не познаваме?
Бремен се усмихна снизходително.
— Търпение, Кинсън. И имай вяра. Не сме дошли просто така, без причина. Човекът, когото търсим, е тук, познат или не. Както казах, най-добрите ковачи в Четирите земи живеят в Дехтера. Но ще трябва да изберем един от тях и изборът ни трябва да е мъдър. Ще се наложи да направим малко разследване. Твоите умения на следотърсач ще ти послужат.
— И какво точно трябва да търся у този мъж? — настоя Кинсън; беше вбесен от собствената си несигурност.
— Каквото би търсил у всеки друг — изключителни умения, знания и добро име сред гилдията. Майстор ковач. — Бремен сложи крехката си ръка върху рамото на едрия мъж. — Наистина ли трябва да ме питаш за това?
Кинсън се намуси. Застаналата от другата му страна Марет леко се усмихна.
— И какво ще трябва да направя, когато открия този майстор ковач?
— Ще се върнеш за мен. Тогава заедно ще го убедим да се присъедини към каузата ни.
Кинсън се взря отново в града, в лабиринта от тъмни сгради и пръснати тук-там огньове, в смесицата от черни сенки и пурпурни отблясъци. Работният ден бе преминал в работна нощ и не се забелязваше никакво отслабване на огньовете в пещите или забавяне на работата. Потрепващ от влага задух, носещ жегата и вонята на човешка пот, бе виснал над града.
— Ковач, който разбира от смесване на металите, за да направи по-здрава сплав, и от закаляване, за да й придаде сила. — Кинсън поклати глава. — Да не споменаваме, че трябва и да е ковач, който няма да има нищо против да помогне на друидите да си изковат магическо оръжие.