Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Но това няма значение. Само последното е важно. Той отново млъкна, объркан.
— Чух слухове. Елфите искат да те направят крал. Ще се откажат от Алитен и внуците и ще те коронясат.
— Само приказки, нищо повече — бързо го прекъсна Джърл.
Врий Иридън се сви в робата си.
— Не мисля. — Думите му останаха да висят във въздуха.
Прейа пристъпи напред до Джърл.
— Какво видя, Врий? Алитен Балиндарох мъртъв ли е?
Локатът поклати глава.
— Не знам. Не това ми се яви. Видях друго. Но то е свързано с възкачването на трона. — Той си пое дълбоко дъх. — Последното видение на Бремен, което зърнах в паметта на Тей, беше за мъж, застанал на бойно поле с меч в ръка. Мечът беше талисман, въплъщаваше мощна магия. Ейлт Друин — изображение на ръка, държаща запалена факла — беше вграден на дръжката му, това се виждаше ясно. Срещу мъжа стоеше привидение, изпяло обгърнато в черно, без черти, нищо от него не се виждаше, освен очите, които пронизваха с червен огън. Двамата се бяха изправили в смъртоносна битка.
Той отпи отново от ейла и извърна поглед.
— Успях да зърна видението само веднъж и не му обърнах много внимание. Тогава не беше важно. Потвърждаваше онова, което Тей ми каза за своето търсене, и нищо повече. Всъщност дори не бях мислил за него досега.
Тъмните му очи се вдигнаха.
— Днес четох картите си пред огъня. Заради топлината на пламъците и ромона на дъжда, който се сипеше навън, задрямах, и тогава видението отново ми се яви. Беше внезапно, силно и неочаквано. Това е напълно необичайно, защото повечето видения и предусещания, индикаторите, които насочват към нещо загубено, се появяват бавно и са доста по-слаби. Но това видение беше съвсем ясно и аз веднага го разпознах. Беше видението на Бремен за мъжа и призрака на бойното поле. Но този път разбрах кои са. Привидението беше Господаря на Магията. А мъжът, Джърл Шанара, беше ти.
Джърл го напуши смях. По някаква причина това му се стори нелепо. Вероятно заради абсурдността на идеята. Може би заради неспособността му да повярва, че Тей не го беше разпознал във видението, а Врий бе успял. А сигурно беше просто реакция на лошото предчувствие, което го жегна при думите на локата.
— Има и още нещо. — Врий не му даде време да мисли. — Върху меча в ръцете ти стоеше медальонът, с който Бремен се сдобива във видението на разрушения Паранор. Този медальон се нарича Ейлт Друин. Той е символ на поста на Върховния друид на Паранор. Магията му е много мощна. Мечът беше оръжието, изковано да унищожи Брона, а Ейлт Друин бе част от него. Никой не ми е казвал тези неща, разбираш ли. Просто го знам. Както разбрах, щом те видях застанал на бойното поле, че ще станеш крал на елфите.
— Не. — Джърл тръсна глава упорито. — Заблудил си се.
Локатът се обърна и впери поглед в него.
— Видя ли лицето ми?
— Не беше нужно да гледам лицето ти — каза меко Врий Иридън — или да чувам гласа ти. Или пък да се оглеждам за останалите, които те следват като свой крал. Беше ти.
— Тогава самото видение е лъжливо. Сигурно е така! — Джърл погледна към Прейа за подкрепа, но тя му отвърна само с непоколебимо мълчание. Той бе свил ядно юмруци. — Не искам нищо от това!
Никой не проговори. Огънят пукаше леко, а нощта беше дълбока и тиха, сякаш заслушана в онова, което ставаше, подобно на шпионин, нетърпелив да разбере какво ще се случи. Джърл стана и отиде до прозореца. Загледа се в дърветата и мъглата. Искаше му се да изчезне.
— Ако им позволя да ме направят крал…
Но не успя да довърши. Прейа се изправи и се обърна към него.
— Това би ти дало шанс да довършиш започнатото от Тей. Ако беше крал, щеше да убедиш Върховния съвет да изпрати елфите в помощ на джуджетата. Ако беше крал, щеше да скриеш Черния камък там, където решиш, и нямаше да отговаряш пред никого. И най-важното — щеше да имаш възможността да унищожиш Господаря на Магията.
Джърл рязко извърна глава.
— Господаря на Магията унищожи друидите. Какъв шанс бих имал срещу такова чудовище?
— По-голям от всеки друг, за когото се сещам — отвърна тя веднага. — Видението се е явило два пъти, веднъж на Бремен и веднъж на Врий. Може би е пророческо. Ако е така, тогава ти имаш шанса да направиш нещо, което дори Тей не би могъл. Имаш шанса да спасиш всички ни.
Той се втренчи в нея. Тя вярваше, че той ще стане крал. Казваше му, че трябва да стане. Молеше го да се съгласи с нея.
— Права е — каза тихо Врий.
Но Джърл не го чу. Продължаваше да се взира в Прейа, като си мислеше как преди няколко часа го беше молила да направи избор от съвсем друго естество. Какво знача за теб? Колко важна съм за теб? Сега отново му задаваше въпроси, думите в които бяха съвсем малко по-различни. Какво значи твоят народ за теб? Колко важни са за теб? Имаше усещането за внезапен, рязък обрат както в природата на тяхното приятелство, така и в насоката, в която тръгваше животът му, и двата предизвикани от смъртта на Тей Трифънйъд. Събитията, за които не бе и сънувал, че са възможни, се случваха и създаваха тези обрати. А сега съдбата непоколебимо бе сложила ръце на плещите му. Отговорност, водачество и надеждите на неговия народ — всичко това очакваше неговото решение.