Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Стражата спря на три пъти Врий, преди да успее да стигне до вратата на лятната къща. Позволиха му да мине, само защото Джърл им беше дал да разберат, че локатът трябва да има свободен достъп до него по всяко време. Беше странно как се бяха променили отношенията им. Имаха много малко общо помежду си и смъртта на Тей лесно би могла да сложи край на всяка претенция за приятелство между тях, тъй като ги беше свързвал единствено друидът и пътуването им на запад. Сега, когато Тей вече беше мъртъв, те можеха да се отдръпнат един от друг, всеки хранещ подозрения и презрение към другия, всеки държащ на своето.
Но не стана така. Вероятно това беше тяхното неизказано, индивидуално разрешение на случилото се, явно смятаха, че поне толкова дължат на Тей. А може би ги свързваше общата нужда, нуждата да разберат ужасяващите събития от пътуването, да се опитат да докажат, че смъртта на приятеля им си е струвала. Тей се беше пожертвал за тях — как можеха да не пренебрегнат различията си в негова памет? Разговаряха за много неща по пътя към дома — за това, което бе сторил той, за важността, която бе придавал на заръката на Бремен, за смъртоносната природа на Черния камък на елфите, за мястото му в общата схема на нещата, за мрачната сянка на Господаря на Магията, надвиснала над всички. Разговаряха с Прейа за онова, което Тей се бе надявал да завърши, и за начина, по който бяха длъжни да осъществят целите му — да видят как Черния камък на елфите достига до Бремен и как елфическата армия се притичва на помощ на джуджетата. Мислеха не за себе си, а за целия свят и за опасността, която го заплашваше.
По време на завръщането им от Брейклайн, две нощи преди да достигнат Арборлон, Джърл попита локата дали би могъл да му разкрие някакви видения или предусещания за бъдещето, които биха повлияли на онова, което се опитваха да направят. Не му беше лесно да моли за това и Врий Иридън го знаеше. След кратък размисъл локатът отвърна, че би могъл — че ще стори всичко по силите си, за да помогне. Даже би се радвал да предложи услугите си на Джърл, ако той реши, че ще има полза от тях. Те си стиснаха ръцете, за да скрепят договорката и въпреки че нямаше да го признаят, началото на своето приятелство.
И сега, локатът дойде за първи път от два дни и щом пристъпи на сухо в къщата изглеждаше напълно съсипан. Износената му наметка бе прогизнала, дребната му, слаба фигура се бе сгърбила и трепереше. Прейа го посрещна на вратата, взе наметалото му и го отведе до огъня, за да се стопли. Джърл наля чаша силен ейл и му я подаде. Прейа зави стареца с одеяло. Врий Иридън прие всичко това, като мърмореше благодарности и ги поглеждаше крадешком. Погледът му бе напрегнат. Нещо го беше довело при тях.
— Трябва да ти кажа нещо — рече той на Джърл, след като се постопли и вече можеше да говори, без да трепери. — Имах видение, което те засяга.
Джърл кимна и попита:
— Какво видя?
Локатът потри ръце, после отпи няколко глътки от ейла. Лицето му беше измършавяло, а очите — хлътнали и празни, сякаш не бе спал добре. Но той изглеждаше като обсебен още след завръщането им в Брейклайн. Събитията в Чу Магна го смазаха психически. Крепостта и нейните обитатели го бяха атакували безжалостно в опитите си да го прекършат, за да не бъде от полза за Тей Трифънйъд, когото те смятаха за свой. Бяха се провалили, но щетите, нанесени му от атаката, бяха явни.
— Когато Тей дойде да моли за помощта ми в търсенето на Черния елфически камък, аз използвах уменията си, за да прочета съзнанието му. — Врий внезапно се извъртя, за да застане с лице към тях, погледът му неочаквано стана спокоен. — Това беше начинът бързо и точно да разбера какво е онова, което той вярваше, че мога да открия. Не му казах какво смятам да правя; не исках да скрива тайните, които носеше в себе си. Открих повече, отколкото търсех. Друидът Бремен му е споделил четири видения. Едното беше за Чу Магна и Черния елфически камък. И то бе онова, което трябваше да видя. Но аз видях и останалите. Видях опустошения Паранор и Бремен, който търси медальон, висящ на верижка. Видях отново друида, пред мрачно езеро…
Гласът му заглъхна. Врий нетърпеливо махна с ръка, като че да отхвърли това, което бе на път да каже.