Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Пристъпи по-близо до него. Сълзите започнаха да се стичат по бузите й, но тя не им обърна внимание.
— Това бе онази страна на Тей Трифънйъд, която ти никога не видя. Не я видя, защото не гледаше. Той беше цялостен човек, като теб и мен. Никой от вас не разбираше другия така, както си мислеше. Всеки беше като сянка на другия, но и толкова различен в някои отношения, както сянката е различна от плътта. Аз познавам тези различия. Винаги съм ги знаела.
Тя преглътна.
— Сега и ти ще трябва да се изправиш пред тях. И пред това какво е да си жив, когато сянката ти е мъртва. Тей си отиде, Джърл. Ние оставаме. Какво ще стане с нас? Трябва да решим. Тей ме обичаше, но е мъртъв. А ти обичаш ли ме? Обичаш ли ме така силно? Или Кира винаги ще бъде между нас?
— Кира е омъжена — каза той меко, със задавен глас.
— Кира е жива. Животът поражда надежда. Ако я искаш толкова силно, сигурно ще намериш начин да я имаш. Но не можеш да имаш и двете ни. Аз изгубих единия от двамата най-важни мъже в живота си. Загубих го, без дори да имам време да поговоря с него, както сега говоря с теб. Няма да позволя това да се повтори.
Тя млъкна, беше й трудно да изрече следващите си думи, но трябваше да го направи.
— Искам да ти кажа нещо. Ако Тей ме беше помолил да избирам между вас двамата, сигурно щях да избера него.
Настъпи безкрайна тишина. Тя затвори очи и остана така. Стояха в средата на стаята, без да помръдват. Огънят в камината пращеше леко, а дъждът продължаваше да шурти. Сенките в стаята бяха започнали да се издължават с настъпването на нощта.
— Не искам да те загубя — каза тихо Джърл.
Прейа не отговори. Чакаше да чуе още.
— Наистина някога обичах Кира — призна той. — И предполагам, че още я обичам. Но вече не е същото като преди. Зная, че съм я загубил, и вече не скърбя за тази загуба. От години. Все още мисля за нея, когато си спомням за детството ни с Тей. Тя беше част от него и щях да съм глупак, ако се преструвам, че е било иначе.
Той си пое дълбоко дъх.
— Ти ме попита дали те обичам. Обичам те. Всъщност не бях мислил за това по някакъв конкретен начин — просто винаги съм го приемал за даденост. Предполагам, смятал съм, че ти винаги ще си до мен и всяко друго умуване по този въпрос ми се е струвало ненужно. Защо да обсъждам нещо толкова очевидно? Струваше ми се, че е безсмислено. Но съм грешал. Разбирам това. Приемах те за даденост, без дори да го осъзнавам. Смятах, че това, което споделяме, само по себе си е достатъчно. Не съм допускал мисълта за някаква промяна, нито съмнения или размисли по въпроса. Но аз изгубих Тей и голяма част от мен си отиде с него. Загубих посока и цел. Стигнах до края на пътя, по който вървя от много време, и открих, че няма как да се върна обратно. Когато ме попита дали те обичам, аз се изправих лице в лице с факта, че всъщност любовта ми към теб е единственото, което ми остана. И това не е никак малко. Не е просто утешение за болката ми, а много повече. Чувствам се глупаво да говоря за това. Но то е единствената истина, която мога да призная. То значи много повече от всичко друго в моя живот. Тей ме накара да го открия, със смъртта си. Цената бе твърде висока, но вече е факт.
Големите му ръце се протегнаха и легнаха нежно на раменете й.
— Обичам те, Прейа.
— Наистина ли? — попита тя тихо.
Той усети как между тях зейна огромна бездна, когато тя изрече тези думи. Усети как огромна тежест се стоварва върху плещите му. Стоеше неловко пред нея, неспособен да реши какво друго може да стори. Ръстът и силата му винаги бяха неговият източник на увереност, но с Прейа те сякаш се обръщаха срещу него.
— Да, Прейа — каза той накрая. — Наистина. Обичам те толкова силно, колкото въобще някога съм обичал. Не зная какво друго да кажа. Освен, че се надявам и ти все още да ме обичаш.
Дори сега тя не каза нищо, стоеше неподвижна пред него и се взираше в очите му. Сълзите й бяха секнали, но лицето й бе набраздено и влажно от тях. Мъничка усмивка изви ъгълчетата на устата й.
— Не съм спирала да те обичам — прошепна. Пристъпи напред и го остави да я прегърне. След малко и тя обви ръце около него.
Все още стояха заедно пред огъня, когато след няколко часа се появи Врий Иридън. Вече бе тъмно и последните остатъци от деня изтляваха, дъждът намаля до ситен ръмеж, който безшумно продължаваше да напоява вече прогизналата гора. Тишина бе обгърнала изморения град, в прозорците на сградите започнаха да се появяват светлинки, едва блещукащи през процепите между изкривените, приведени от влага клони на дърветата. Сега никой не живееше в палата, който бе затворен, докато завършат ремонтите и бъде определен владетел. Само в лятната къща имаше някакви признаци на живот. Но въпреки това Дворцовата стража охраняваше Джърл Шанара, пазеха го като един от своите и едновременно с това като член на кралското семейство и според слуховете бъдещ крал.