Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Лек шум зад него, стържене на метал…
Натаниел спря и погледна назад… Оттатък залата, в основата на стълбището стоеше наемникът. В ръката му проблясваше извит нож.
27
Кити затвори вратата.
Шумовете от Залата на статуите кънтяха в главата й; чуваше суматохата дори и надолу по коридора, зад преградата от масивно дърво. Остана неподвижна за известно време, притиснала ухо към вратата. Повече от всичко друго се страхуваше да не бъде последвана от ужасния брадат мъж. Нещо в него я изпълваше с повече ужас отколкото огромната орда демони.
Тя слушаше… Доколкото можеше да прецени, нищо не помръдваше в коридора навън.
До ръката й стърчеше тежък ключ. С известна трудност и напълно осъзнаваща твърде нищожната защита, която това представляваше, Кити заключи вратата. После се обърна с лице към стаята.
Беше точно както я помнеше от провалилия се опит за бягство: нечия оскъдно мебелирана канцелария. На едната стена се намираше библиотека; насреща имаше бюро, обилно отрупано с документи. И, най-важното, в близкия ъгъл, изтъркани и излъскани от многото години употреба от страна на бюрократите — два кръга, две пентаграми.
На Кити й трябваше само една.
Дизайнът на пентаграмата беше прост, от типа, който често подготвяше с господин Бътън: обикновената звезда, двоен кръг, нормалните латински заключващи заклинания. Беше изрисувана на издигната платформа и, поради размерите на стаята, не беше особено голяма. На друго място — тя потърси набързо — намери стандартните магьоснически аксесоари, събрани в чекмеджетата на бюрото. Тебешири, химикалки, хартия, свещи, запалки, буркани с подбрани билки. Тя се нуждаеше точно от билките. Измъкна ги спокойно и бързо и ги постави на пода до най-външния кръг.
Отнякъде, не много далече, се чу силна експлозия. Кити трепна нервно, сърцето й блъскаше силно в гърдите. Тя погледна към вратата…
Концентрирай се. Какво трябваше да направи?
Кратките инструкции от Апокрифите, които Мандрейк — не, Натаниел — й каза, бяха изречени набързо и трудни за разбиране, но Кити бе привикнала с такива неща през времето, прекарано покрай господин Бътън. Паметта й беше достатъчно гъвкава.
Значи… обикновена пентаграма. Нямаше нужда от свещи. Да, тази ставаше.
Но тялото й трябваше да бъде защитено, а това означаваше билки и желязо. Тя извади розмарина, още една билка и самодивско дърво, смеси ги и ги раздели грубо на няколко купчинки, които постави на интервали в пентаграмата. Що се отнася до желязото, нещата бяха по-трудни. Известно време напразно оглежда стаята. Може би трябваше да мине и без него…
Ключът. Дали беше от желязо? Кити нямаше представа. Ако беше, можеше да я защити. Ако не беше, нямаше да навреди. Издърпа го от вратата.
Какво друго? Да… Натаниел бе казал нещо за прекъсване на кръга, символично действие, което позволява на магьосника да се завърне в тялото си. Много добре, това можеше да се направи. Наведе се и с ръба на ключа издълба резка в изрисувания кръг. Вече беше безполезен за каквито и да било обикновени призовавания. Но не това планираше Кити.
Изправи се. Готово. Нямаше нужда от никакви други физически приготовления.
С изключение на… дребният въпрос с удобното настаняване. На един стол зад бюрото тя откри мръсна, стара възглавничка, много употребявана и износена и я постави в пентаграмата.
На стената зад бюрото висеше огледало. Докато се връщаше от вратата тя видя себе си в него. Чак тогава Кити спря.
Бе минало доста време, откакто не си беше поглеждала лицето. Не си спомняше кога го бе правила за последен път. И ето я сега: гъста тъмна коса, тъмни очи (с допълнение от огромни торбички), насмешливи устни, пурпурно ожулване, което се подуваше прогресивно над едното й око. Нямаше съмнение по въпроса, беше малко занемарена. Но все още млада, все още изглеждаше добре.
А ако успееше в това, което планираше? Бяха се случили ужасни неща с магьосниците, които се бяха опитали да последват примера на Птолемей. Господин Бътън не даде достатъчно подробности, но неясно загатна за лудост и деформации. А що се отнася до Птолемей, тя знаеше, че не беше оцелял много след създаването на Портата си. А Бартимеус бе казал, че лицето му било…
Кити се извърна от огледалото с ругатня. В интерес на истината, какъвто и риск да поемаше, той беше несъществен в сравнение със случващото се наблизо. Тя бе решила твърдо да опита и толкова. Не можеше да направи нищо повече. С циврене нямаше да постигне нищо. Така че…
Така че, на нея не й оставаше нищо друго, освен да легне в пентаграмата.