Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Джесика Уитуел заговори спокойно.
— На всички останали дадохте право на избор. Мен не ме попитахте.
Факарл свали книгата; очите му се бяха присвили.
— Е, предполагам, че като всички останали нещастници и ти предпочиташ живота пред смъртта, дори и да е живот чрез някой друг.
— Грешно предполагаш.
Госпожа Уитуел вдигна ръце и направи сложен жест; извика две думи. Избухна жълта светлина, появи се облак от серен дим — нейният африт, във формата на раздразнена мечка — се появи над главата й. Уитуел изпищя заповед и около тялото й се издигна блещукащ син Щит. Афритът запрати една Детонация към стъписания Факарл. Тя го удари право в главата, събори го от стола и го отхвърли към центъра на стената.
Демоните в телата на конспираторите нададоха вой. Нериан вдигна пръст и от ръката на Дженкинс към Уитуел се стрелна копие от яркозелена светлина. Щитът го погълна. Уитуел вече се обръщаше и бягаше към изхода. Демонът Каспър, затворен в тялото на Лайм, скочи напред да й пресече пътя. Натаниел протегна крак, демонът се препъна, не можа да се задържи и се срина на земята.
Натаниел се обърна и хукна; над главата му мечката африт запращаше последователни Детонации към златния трон. Къде беше Кити? Там! Но наемникът я държеше заръката. Тя се бореше, риташе, но не можеше да се освободи. Натаниел хукна към нея…
Подът се разтресе, той залитна и падна. После бързо се обърна да погледне назад.
Тялото в златния трон се беше раздвижило. Сега беше обградено от облак блед огън. По пръстите му пукаше енергия; очите изглеждаха като сребърни процепи върху потъмнялото лице. Едната ръка беше протегната. Мощта, която излезе от нея — като волтова дъга от пет извити светкавици, по една от всеки пръст — събори статуите и срина хоросана от тавана. Светкавиците бяха насочени напосоки: две се забиха безобидно в пода; една отскочи сред тълпата току-що призовани демони, унищожавайки няколко човешки тела. Четвъртата удари Щита на Уитуел, разби го на парчета и я разряза през гърба, убивайки я мигновено. Мечката африт изчезна. Тя падна, докато тичаше, с лице надолу върху плочките.
Петата светкавица взриви пода под краката на наемника: той бе изхвърлен на една страна, а Кити Джоунс на другата.
Натаниел вече бе на крака.
— Кити!
Гласът му потъна сред множеството ревове, лай и тропане на демоните в залата. Объркани и паникьосани, те подмятаха човеците си във всички посоки, краката се движеха странно, коленете се вдигаха прекалено високо, лактите стърчаха встрани. Те се блъскаха един в друг и пускаха Детонации и Инферно напосоки. Сред тях се препъваха няколко магьосници, които тепърва трябваше да бъдат обработени. Ръцете им все още бяха вързани, устите запушени, гледаха с широко отворени, втренчени очи. Стаята бе изпълнена с дим, светлини и тичащи фигури.
Сред безредицата Натаниел стигна до мястото, където беше паднала Кити Джоунс. Не се виждаше никъде. Той трепна при преминаването на един магически импулс над главата му и се огледа да я потърси. Не, беше изчезнала.
Без повече да се двоуми, той се мушна между двама залитащи демони и се насочи към двойните врати. При напускането на Залата на статуите той чу гласа на Факарл, издигнал се над общото вълнение.
— Приятели, успокойте се! Успокойте се! Трябва да продължим с призоваванията. Успокойте се…
На Натаниел му трябваше по-малко от минута, за да премине по коридорите и да стигне до стълбището към трезорите на Уайтхол. Зарязал всякаква предпазливост, той прескочи парапета и препусна надолу по стълбището, вземайки по две-три стъпала наведнъж. Надолу, надолу… въздухът стана по-студен, постепенно всички звуци горе напълно замряха. Натаниел не чуваше нищо друго освен собственото си задъхано дишане.
На края на третата група стъпала той се озова в преддверието на трезорите. Преди два дни — дали не бяха три? — той бе дошъл тук като министър на информацията и един високомерен чиновник му показа съкровищница. Изглеждаше му като в някакъв друг живот. Сега бюрото на чиновника беше празно. Изглеждаше сякаш е било напуснато набързо; по него имаше пръснати хартии, на пода лежеше химикалка.
В края на залата един проход водеше под земята. Линия от червени плочки маркираше началото на охраняваната зона. Натаниел пристъпи към тях; с вдигането на обувката си, за да пресече линията, той изруга, спря на място и бръкна в джоба си. Внимателно! Почти беше задействал капана. Нищо магическо не беше позволено отвъд линията! Той остави гадателското стъкло на бюрото, приглади косата си и пристъпи над плочките.
Само ако и чумата, която охраняваше Жезъла, можеше да бъде преодоляна толкова лесно. Нямаше никаква идея как…