Портата на Птолемей

По лицето на магьосника бяха преминали дузина емоции и накрая остана безизразно, отпуснато, сдържано. Той поклати глава.

— Не чух.

— Той каза, че и с нас имал връзка, но в нея имало „ограничения“. Това каза на Нуда. И ме гледаше, докато си тръгваше. Не разбираш ли? Ако мога да го последвам…

Вече гледаше някъде отвъд Мандрейк, а очите й искряха.

— Знам, че трябва да извикам името на Бартимеус като част от заклинанието, но нищо повече. Докато не ми кажеш какво пише в книгата. — Тя му се усмихна.

Магьосникът пое дъх бавно и дълбоко. После отвори книгата и прелисти на определена страница. Когато заговори, гласът му беше равен.

— Процедурата е наистина проста. Магьосникът се обляга в пентаграмата — трябва да седне или да легне, понеже тялото му ще рухне в момента на прехвърлянето. Не се изискват свещи или някакви руни; всъщност тези бариери се свеждат до минимум, за да се ускори връщането на магьосника в тялото му. Птолемей предлага и символично да се наруши целостта на кръга, за да се подпомогне процеса… Препоръчва също и да се държи нещо желязно — като например анкх — с цел да се отблъскват лоши влияния; това или пък някоя от стандартните билки — розмарин или нещо подобно. Така… Ами, магьосникът затваря очи и изключва съзнанието си от всички външни стимули; после обръща основното призоваване. Собственото му истинско име се заменя с това на демона и всички насочвания се обръщат: „да отидеш“ вместо „да дойдеш“ и така нататък. Накрая името на „благосклонния“ демон — Птолемей го нарича „спонсора“ — се извиква три пъти. Необходимо е да се привлече вниманието на този демон, за да се направи отвор. Ако всичко мине добре, магьосникът се отделя от себе си, Портата се отваря и той преминава през нея. Птолемей не дава подробности как и къде става това. — Той вдигна поглед. — Доволна ли си?