Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
До масата, върху стол от червеникаво дърво, седеше демонът Факарл, предрешен в тялото на господин Хопкинс. Точно той дирижираше събитията: в ръцете си държеше отворена книга и издаваше резки заповеди на групата долу.
Телата на петимата първоначални конспиратори — Натаниел разпозна Лайм, Дженкинс и мършавия Уидърс — сега се управляваха от демоните доста ефикасно. Вярно, все още имаше много препъвания и залитания, ръцете и краката се люлееха с отсечени и отривисти движения, но вече не падаха и не се блъскаха в стените. Това им беше позволило да се осмелят да излязат от стаята и — както беше докладвало дяволчето от гадателското стъкло — да извеждат избрани членове от правителството от килиите им. Група след група, големи и малки, магьосниците биваха трансформирани.
Вляво Лайм и Уидърс стояха и зорко охраняваха един куп чакащи затворници, около двайсет на брой, все още с вързани ръце. Недалеч, в пентаграма близо до трона на Нуда, един от тези затворници беше развързан; тя стоеше свободна и с треперлив глас изричаше фаталното призоваване. Беше непозната за Натаниел жена, вероятно от друг отдел. Докато я гледаше, тя се скова и разтресе. Въздухът около нея потрепери и сякаш пристигащият демон я завладя. Факарл направи жест и демонът Нериан, облечен в тялото на Дженкинс, я поведе нежно към далечния ъгъл на залата, за да се присъедини към…
Косите на Натаниел настръхнаха. Ето къде бяха — над двайсет магьосници от всяко ниво на правителството, които се въргаляха, тресяха се, смееха се и падаха докато господарите им пробваха какви са ограниченията. От време на време по стените избухваха магически взривове. Пространството бе изпълнено с мърморене на чужди езици, със странни викове на болка и радост.
А какво беше това между тях, с тресяща се глава, с ръце вдигащи се и падащи като на марионетка, със светнало и глупаво червендалесто лице? Натаниел се отврати.
Рупърт Девъро… Министър-председателят…
Въпреки всичко случило се, въпреки надигащото се отвращение към това, което беше този мъж някога и към това, което представляваше сега, Натаниел усети как в очите му напират сълзи. За секунда отново се почувства дванайсетгодишен, потънал във водовъртежа на Уайтхол. Виждаше Девъро за първи път — зашеметяващ, очарователен, всичко, което се стремеше да бъде…
Тялото на Девъро подскочи весело, сблъска се с друго и се срина сгърчено. На Натаниел му се повдигаше от ужас; усети как коленете му омекнаха.
— Ставай! — Наемникът го тласна бързо. — Влез в редицата.
— Чакай! — Натаниел се обърна наполовина. — Кити…
— Тя няма да сподели твоята съдба, за което можеш да си благодарен.
Натаниел погледна косо към Кити, която за частица от секундата улови погледа му. После го бутнаха грубо към тълпата затворници. Тялото на Лайм се обърна и го зърна. Далеч в дъното на очите му проблеснаха зелени светлинки. Суров глас, като пукане на клонки, излезе от отпуснатата уста:
— Факарл! Ето го приятелчето на Бартимеус! Искаш ли той да е следващият?
— Определено искам, Каспър. Той може да пререди опашката. Той ще е след това кисело създание. Господарю Нуда, вярвам, че нямаш желание да опитваш тази.
Отвисоко прогърмя силен глас.
— Виждал съм по-добра плът по трупа на фараон. Когато се обърне, тази буквално изчезва. Обработете я и да се свършва с нея.
Очите на Натаниел бяха приковани върху фигурата в пентаграмата. Тънка като клечка, с разчорлена бяла коса, там стоеше старата му господарка Джесика Уитуел и гледаше нагоре към трона. Демонът в тялото на Уидърс тъкмо й беше свалил връзките; ръцете й бяха свити в кокалести юмруци.
— Много добре. — Факарл направи справка в книгата си. — Номер двадесет и осем. Я да видим. За теб съм избрал африта Мормел. Трябва да се чувстваш поласкана. Той е благороден дух.
Госпожа Уитуел се взираше във фигурата на трона.
— Какъв е планът ти за нас?
— Не си и помисляй да заговаряш великия Нуда! — извика Факарл. — Ти и твоят вид ни поробвате от векове без дори да се замислите. Какво си мислиш, че планираме? Това отмъщение се подготвя от пет хиляди години! Нито една частица от света вече няма да е в безопасност от нас.
Госпожа Уитуел се изсмя презрително.
— Май сте прекалено оптимистични. Вижте се само, затворени в странни тела, едва успявате да ходите по права линия.
— Нашите неудобства са само временни — рече Факарл. — Твоите ще са завинаги. Започни призоваването.