Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Аспарух си спомни защо намрази Фанагория още когато Кубрат го доведе за пръв път в нея. Татко Кубрате, Кубрате…
Това беше през дните, когато в устията на Дон и Кубан идваха пълчища невиждани рибища да хвърлят хайвера си. Кубрат и Аспарух бяха застанали край някой от безбройните протоци, на които се разделяше великата река Кубан, за да влее водите си в Меотида. И под тях не течеше вода, а вреше казан с рибешки гърбове, които се триеха и отвратително скриптяха. Защото това бяха странни риби, без гръбнаци и без кости, ами с кестени израстъци по гърбовете, с остри муцуни и опулени очи. А идеха тези риби от незнайни морета и незнайни векове. И тинята се вдигаше от дъното, и рибите вряха като в каша и подаваха остри носове от водата, да вдъхват въздух като удавници. И опашки, и плавници биеха тъмната каша. А хората стояха на брега или влизаха до колене в топлия кафяв чай, наречен вода, и мушкаха като обезумели рибите с копия, със сърпове, със саби, или ги удряха с тежки дървени чукове и ги закачаха с месарски куки. И всеки беше измъкнал каквото намери вкъщи с острие или с тежест, сякаш бяха обрани дори оръдията от мъчилището в кулата. Хората бяха бесни от кръв и като че ли от омраза; и сякаш рибите бяха нашественици, които нахлуваха в тяхната земя. И протокът беше преграден с мрежа, на която висяха железни куки, а рибите се набождаха на куките и се мятаха. И някои се откачаха разпрани, та се опитваха да се върнат назад, за да умрат в дълбокото, но пълчищата, които идваха, ги вдигаха и носеха над водата. Тъй рибите на куките люлееха цялата мрежа и ту я вдигаха над водата, ту я потапяха. И тогава над мрежата пълзяха като змии или огромни червеи сините невиждани риби — нагоре, нагоре по реката, към чистата вода, към раждането и към смъртта. И хората лягаха с цяло тяло върху огромните риби, измъкнати на брега, и рибите се мятаха в обятията им. А хората бъркаха с кървави ръце в разпраните им утроби, та измъкваха шепи хайвер — жълт и светъл като шепи топази или черен като диаманти.
Аспарух завинаги запомни този мирис на рибя кръв, на слуз и на дим, върху който опушваха рибите. И не забрави обезумелите очи на хората, опръскани от кръв и с кървави ръце. И Аспарух си спомни този първи ден сега — когато застана на брега на фанагорийското тържище. Тук идеха същите тълпи — не риби и все пак риби, тълпи хора от незнайни страни и морета, влачени от същата страст и стръв. И му се струваше, че те имат същите обезумели от алчност лица като рибарите, та са готови всеки миг да грабнат оръжия и да почнат да се избиват.
И в края на тържището се вдигаше същата миризма като край протока на Кубан, защото тук започваше рибното тържище. И тези риби, които Аспарух беше видял да се давят и да пълзят през кафявата и червена вода, сега лежаха в качета — тези белуги и есетри с прозрачно — червени меса — или висяха опушени и осолени с позлатена кожа по въжетата. А хайверът блестеше в качета, червеният и черният хайвер. Същата риба и същият хайвер се продаваше на десеторна цена по тържищата на Константинопол и в стотици други градове и се наричаше болгарска риба. А държаха рибарите на края на тържището, защото рибата вонеше.
И като закриха с длани носовете си, Аспарух и жрецът пресякоха рибното тържище.
А тържищата се деляха и според стоките, които се продаваха и купуваха, и според търговците на различните страни. И някои тържища бяха построени от камък и печен кирпич, други бяха дървени, трети предлагаха своите стоки направо върху земята. И по улиците на тържището бавно вървяха един след друг тройки конни стражи, които разбутваха тълпата с гърдите на конете си. Иначе всеки трябваше да слезе от коня си на границата на тържището, да го завърже за една от халките върху каменните стълбове и да влезе пеша като в храм.
Аспарух и жрецът също вървяха пеша и се блъскаха, и ги блъскаха. И воден от жреца, който търсеше нещо, Аспарух бродеше между стените, масите и хората. И си спомни отново за майка Акага, която му показа за пръв път пъстротата на света, и закопня да види лицето на Акага. А на тържището имаше търговци и хора от всички народи, които в оня първи пролетен ден срещна Аспарух, и още толкова хора от други народи.
И търговците от всеки народ търгуваха със стоките на своята страна, като някои търговци имаха стоки от народи, които нямаха пряк път до Фанагория. Но търговците от три народа търгуваха, кажи-речи, с всичко и държаха силата на тържището в свои ръце. Това бяха болгарите, ромеите и евреите. Болгарите имаха сила не само защото Фанагория беше болгарски град, а защото всички пътища от изток и от север нямаше как да заобиколят Фанагория. И покрай всички пътища стояха Кубратови стражи. Знае се, че не е важно по кои поляни и хълмове пасе трева кравата, ами е важно в кой обор влиза и кой слага ръце на вимето й. И на вимето на дойната фанагорийска крава слагаха ръце болгарите. А ромеите бяха силни, защото зад гърба им зееше ненаситното гърло и огромният търбух на Константинопол — най-голямото тържище на света. И тъй като само два-три пръста от млякото се изпиваше в самата Фанагория — пък ведрото беше дълбоко две педи, повече от половината мляко течеше прясно и подквасено към Константинопол. Ами евреите — откъде вземаха сила евреите? Те нямаха зад гърба си свой град, нито дори своя родина. От това, че търговията беше техен дом и живот, както хората от някои народи живеят и умират в лодките си, по течението на реките, без да стъпят на брега. Търговията беше еврейската лодка и евреите добре надуваха бузи, за да опънат платната й. Да, доста ведра фанагорийско мляко се подквасваха с еврейски квас.