Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Сейнт Джеймс си наложи да се намеси заради отчаяната си нужда да получи информация.
— Какво е взела, Питър? — попита той. — И откъде го е взела?
Питър избърса лице в окъсаната си тениска. Беше стара и избеляла и на предницата й имаше нарисуван скелет, букет рози и думите Благодарен в смъртта си.
— Не знам. Не бях тук.
— Къде си бил? — попита Линли.
Питър му хвърли презрителен поглед.
— Да купя хляб и яйца. — Той посочи към мрежата на пода до стената с покупките в нея. След това насочи останалата част от отговора си към Сейнт Джеймс: — Когато се върнах, я намерих така. Отначало си помислих, че е заспала. Само че след това видях… усетих… — Той се спря с разтреперани устни. — Позвъних в кабинета на Томи, но ми казаха, че не е там. След това позвъних у тях, но Дентън ме осведоми, че е още в Корнуол. Позвъних в Корнуол, но Ходж ми каза, че е в Лондон. Аз…
— Защо си ме търсил? — попита Томас.
Питър отпусна ръце до тялото си и се втренчи в пода.
— Защото си мой брат — рече безизразно той.
Линли изглеждаше така, сякаш му бяха изтръгнали сърцето.
— Защо правиш тези неща, Питър? Защо? Защо, за бога?
— Какво значение има?
Сейнт Джеймс чу сирените. Бяха дошли доста бързо. Но все пак имаха предимството, че разчистваха пътя с онези пищящи сирени и проблясващи светлини. Той заговори бързо, твърдо решен да научи най-лошото:
— До леглото има сребърно шишенце. Може ли да е на Саша?
Питър се изсмя:
— Едва ли, ако притежаваше нещо сребърно, отдавна да сме го продали.
— Никога ли не ти го е показвала? Никога ли не си го виждал сред вещите й? Никога ли не е споменавала, че има нещо такова?
— Никога.
Нямаше време за нищо повече. Шумът на приближаващата полиция се повиши до кресчендо, след това секна.
Сейнт Джеймс отиде до прозореца, дръпна завесата и видя до бентлито да спират две панди, две немаркирани полицейски коли и един фургон. Заеха по-голямата част от улицата. Децата се разпръснаха, изоставяйки вратите от торби боклук.
Един от полицаите остана пред сградата, за да опъне полицейската лента от парапета на предните стъпала до близката улична лампа. Останалите влязоха. От годините си в Ярд Сейнт Джеймс познаваше повечето от тях или по име, или по чин: двама детективи от криминалния отдел, оперативната група, фотограф и съдебния патолог. Беше необичайно за тях да пристигат едновременно, следователно несъмнено знаеха, че им се е обадил колега. Вероятно затова Линли се беше обадил на Скотланд Ярд, а не на местната полиция, в чиято юрисдикция попадаше Уайтчапъл. Макар че възнамеряваше Питър да понесе последствията, които можеха да възникнат от смъртта на Саша Нифърд, нямаше намерение това да стане без неговото непряко участие. Беше едно да се зарича да не помага на Питър, ако са замесени наркотици, но съвсем друго да го остави на произвола на съдбата в ситуация, която вероятно щеше да се превърне в разследване от коренно различно естество. Защото ако Питър знаеше за наркотика, ако го беше дал на Саша, ако дори й беше помогнал да го вземе, възнамерявайки да вземе своята доза, след като се върне от пазара… Всичко това бяха възможности, които както Сейнт Джеймс, така и Линли добре съзнаваха. И всичките можеха да бъдат оформени в различни степени на убийство. Томас искаше цялото разследване да бъде водено от екип, на който може да се довери, затова се беше обадил на Скотланд Ярд. Саймън се запита кой ли служител от Виктория Стрийт се обажда в момента на Бишъпското управление с обяснения защо Скотланд Ярд навлиза в чужди територии.
Стъпките на служителите задумкаха нагоре по стълбите. Линли ги посрещна на вратата.
— Ангъс — каза той на мъжа, който вървеше начело.
Това беше детектив инспектор Ангъс Макфърсън — набит шотландец, който се обличаше в стари камгарни костюми, изглеждащи, сякаш нощем влизаха в ролята на пижама. Той кимна на Линли и се приближи до леглото. Служителката до него го последва, като извади малък тефтер от дамската си чантичка и химикалка от джобчето на гърдите на набраната си червеникавокафява блуза. Детектив сержант Барбара Ханърс, партньорката на Макфърсън. Сейнт Джеймс познаваше и двамата.
— К’во имаме тук? — промърмори Макфърсън, повъртя ъгълчето на чаршафа между пръстите си и погледна през рамо, докато останалите от групата влизаха в стаята. — Нали не си пипал нищо, Томи?
— Само чаршафа. Беше покрита, когато влязохме.