Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Един млад работник напусна стаята, излезе от централата и отиде в безопасна телефонна кабина в една аптека, където, обаждайки се на свои разноски, прескочи целия континент и подходящите директори помежду им, и се свърза с Дагни Тагарт в Ню Йорк.
Тя се обади от кабинета на брат си, прекъсвайки важен разговор. Младият работник й каза само, че телефонната линия е прекъсната и че няма кабел, за да бъде поправена — не каза нищо друго и не обясни защо е било необходимо да й се обажда лично. Дагни не го попита — разбра.
— Благодаря ви — беше всичко, което му отговори.
Една папка за извънредни ситуации в кабинета й съдържаше списък с всички налични жизненоважни материали във всеки район на „Тагарт трансконтинентал“. Като папка за банкрути, в нея непрекъснато се нанасяха загуби, а редките вписвания на нови доставки напомняха злобен кикот на някакъв мъчител, който хвърля трохи на един умиращ от глад континент. Прегледа папката, затвори я, въздъхна и каза:
— Монтана, Еди. Обади се в Монтана да изпратят половината си запаси от кабел в Калифорния. Монтана може да оцелее без тях, поне още седмица — и понеже Еди Уилърс се канеше да протестира, тя добави: — Петрол, Еди. Калифорния е един от последните производители на петрол в страната. Не можем да изгубим Тихоокеанската линия — после се върна на разговора в кабинета на брат си.
— Меден кабел ли? — каза Джеймс Тагарт със странен поглед, който се премести от лицето й на града зад прозореца. — Съвсем скоро няма да имаме никакви проблеми с медта.
— Защо? — попита тя, но той не отговори. През прозореца не се виждаше нищо особено, само ясното небе на слънчевия ден, спокойната светлина на ранния следобед по покривите на града, а над тях — страницата на календара с надпис „2 септември“. Тя не знаеше защо той беше настоял да проведе този разговор в собствения си кабинет, защо беше настоял да говори насаме с нея — нещо, което винаги се беше опитвал да избегне — или пък защо продължаваше да гледа непрекъснато часовника си.
— Струва ми се, че нещата вървят зле — каза той. — Нещо трябва да се направи. Като че ли царят объркване и дезорганизация, което вероятно ще доведе до некоординирана и дебалансирана политика. Искам да кажа, че има огромна национална нужда от транспорт, а ние губим пари. Струва ми се…
Тя седеше и гледаше старата карта на „Тагарт трансконтинентал“ на стената на кабинета му, с червените артерии, които прекосяваха пожълтелия континент. Било е време, когато са наричали железницата кръвоносната система на нацията, потокът от влакове е бил като животворна кръв, която е носела растеж и богатство до всяко кътче в пущинака, до което се е докосвала. Сега, и сега потокът беше от кръв, но кръв, която течеше еднопосочно, сякаш изтичаше от рана и отнасяше със себе си последните сили на тялото. Еднопосочен трафик, с безразличие си мислеше тя, консуматорски трафик.
Влак №193, мислеше. Преди шест седмици влак №193 беше изпратен с товар от стомана не във Фолктън, Небраска, където компанията за машинни инструменти „Спенсър“, най-добрият оцелял концерн, не работеше вече две седмици в очакване на доставка, а в Санд Крийк, Илинойс, където „Обединено машиностроене“ тънеше в дългове повече от година и произвеждаше ненадеждни стоки на непредсказуеми интервали. Стоманата беше разпределена с директива, според която компанията за машинни инструменти „Спенсър“ е богат концерн, който може да чака, а „Обединено машиностроене“ банкрутира и не може да й се позволи да рухне, тъй като е единственият източник на препитание в град Санд Крийк, Илинойс. Компанията за машинни инструменти „Спенсър“ беше затворила преди месец. „Обединено машиностроене“ беше затворила две седмици по-късно.