Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Върна се спокойно зад бюрото си и вдигна телефона.
— В „Ууд Ривър Глас“ — съобщиха му — са сменили пукнато предно стъкло на „Форд F-150“ следобед на тринайсети. Камионът имал рамка за фарове върху кабината.
Точно в момента не му се занимаваше с изчезналия пикап, но пък и не искаше да пропуска шанса да се сдобие с нова улика. Смяташе да намери Дъг Анстед и да съставят обвинението.
— Разполагаме ли с име? — попита той.
— Доминик Фанчели. Живее на „Алтурас Драйв“…
— … номер осемнайсет — довърши Уолт.
— Ами… да. — Това бе изречено със смесица от разочарование и изумление. — Но щом сте знаели…
— Просто щастливо предположение — рече шерифът.
— Аха…
— Издайте заповед за издирване на форда — нареди Уолт. — И накарайте един патрул да мине — съвсем тихичко — покрай дома на Фанчели. Ако пикапът е пред къщата, уведомете ме незабавно.
— Ясно.
Той си позволи една лека усмивка — удовлетворение от малката победа. Не искаше да стъпи накриво. Трябваше да се посъветва с прокурора как да подходи към това. По ирония на съдбата най-честата причина да губи дела беше законът.
Обади се на Томи Брандън, защото така бе най-справедливо: Брандън беше направил връзката между червеноопашатия мишелов и стрелеца с лък. Чувстваше се добре от мисълта, че може би ще успее да направи услуга, и то точно на Лиза.
Брандън вдигна още при първото позвъняване, сякаш бе седял до телефона, чакайки обаждането му.
— Чувстваш ли се достатъчно силен за пътуване от около километър и половина на юг? — попита Уолт.
— Ти как мислиш?
— Мисля, че току-що си излязъл от болницата.
— Казах ти: сапунените сериали не ми понасят.
— Бъди готов за тръгване. Ще ти се обадя веднага щом разбера нещо.
— Пикапът ли?
— Да. Гледал ли си „Малък голям човек“? С Дъстин Хофман?
— Това е един от любимите филми на Гейл — отвърна Брандън.
Не, един от моите любими филми, искаше да го поправи Уолт. Тя просто случайно беше в стаята тогава. Но си затрая.
— Помниш ли сцената с индианеца? — попита той. — Онази, в която умира. Или се опитва да умре?
— Страхотна сцена.
— „Понякога магията действа“ — изрецитира шерифът.
— Да, помня.
Уолт се помъчи да изтрие от ума си втората част на фразата: „А понякога не“.
45.
Дъг Анстед прегледа уликите, застанал край дванайсетата дупка на голф игрището „Вали Клъб“. Той и партньорът му пропуснаха три други групи пред себе си и с всяка следваща нетърпението на мъжа нарастваше. Лек ветрец подвиваше краищата на листовете в отворената папка и караше Анстед да се бори със съдържанието й. Стикът за голф бе стиснат между коленете му и дръжката стърчеше малко като фалос.
— Честно казано, Уолт, не съм възхитен.
— Нима? — Шерифът разбираше риска от настоящия си — и единствен — план. Беше възнамерявал да го изиграе в момент по свой избор, а не на Ериън. Но ето че сега се намираше тук.
Законът можеше да бъде приятел или враг, а през последните няколко дни Уолт търсеше начин да убеди Анстед, че има доста добри доказателства срещу Кайра. Също като него Анстед бе на изборна длъжност. Уолт разчиташе на това.
— Ще бъде адски непопулярно да обвиня това момиче. По дяволите, тази година тя държа реч пред Защитниците. И двамата бяхме там.
— Така е.
— Тя е нещо като местен герой.
— Разполагаме с бухалката — напомни му Уолт.
— Бухалка, по която има три комплекта отпечатъци. Тя вече е признала, че я е пипала. А разходката до Йелоустоун? Това не е наказуемо, доколкото знам.
— Не.
— Ами Фиона? — попита Анстед. — Тя виждала ли е Гейл в имението? Потвърди ли нещо от това?
Уолт не можеше да си позволи да лъже. Анстед имаше компетентен екип. Мъжът беше амбициозен — говореше се, че е хвърлил око на поста „главен окръжен прокурор“. Щеше да проучи случая из основи.
— Г-ца Кеншоу се появила в спешното отделение рано на следващия ден. Удар по тила. Малко е неясна за подробностите. Казва, че се спънала в табуретка.