Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Лоръл потръпна неволно и се озърна назад. Изведнъж се почувства изложена на показ, сякаш я наблюдаваха невидими очи. Коремът ѝ също сякаш беше станал течен. От чувство за вина, осъзна, вина по силата на близост. Замисли се за майка си в болницата, за изразените от нея съжаления, за това, че се била "възползвала" от нещо, от признателността ѝ за някакъв "втори шанс" — всичко това бяха звезди, появили се на тъмното небе. На Лоръл може и да не харесваха фигурите, които виждаше, но не можеше да отрече присъствието им.

Погледна надолу към привидно безобидната черна корица на биографията. Майка ѝ знаеше всички отговори, но не само тя.

Вивиан също ги знаеше. До този миг Вивиан беше само шепот — усмихнато лице от снимка, име на първата страница на стара книга, частица, плъзнала се през пукнатините на историята и забравена.

Обаче беше важна.

Изведнъж Лоръл бе обзета от изгарящата убеденост, че каквото и да се е объркало в плана на Дороти, то е било свързано с Вивиан. Че нещо в характера на другата жена я е превърнало в най-неподходящия човек, с когото Дороти да се забърка.

Разказът на Кейти Елиът за Вивиан като малка беше много благ, но Кити Бейкър я беше описала като "презрителна" жена, като "лошо влияние", надменна и студена. Дали детството на Вивиан беше прекършило нещо у нея, дали не я беше вкоравило и не я беше превърнало в жена — красива и богата, — чиято сила е в нейната студенина, в нейната затвореност, в нейната недостъпност? Информацията в биографията на Хенри Дженкинс, невъзможността му да се примири със смъртта ѝ и фактът, че десетилетия наред издирвал хората, които смята за отговорни, несъмнено говореха за жена, оказвала огромно въздействие над околните.