Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че салът е голям — каза Лекс, — защото не мога да плувам.
— Не се тревожи — рече той.
— А може би ще хванем и риба — предположи Лекс.
От двете страни на пътя се издигаше насип. Чуваше се някакво плътно и ритмично сумтене, но те не разбраха откъде иде звукът.
— Сигурни ли сте, че там долу има сал? — попита Лекс и сбърчи нос.
— Вероятно — каза Грант.
Ритмичното сумтене ставаше все по-силно, но освен него се чуваше и друг монотонен бръмчащ звук. Когато стигнаха края на пътя и малкия бетонен кей, Грант застина от ужас.
Там беше тиранозавърът.
Бе седнал в сянката на едно дърво и бе изпружил задните си крака. Очите му бяха отворени, но нищо в него не помръдваше освен главата, която при всяко изсумтяване леко се вдигаше и спускаше. Бръмченето идеше от облака мушици, които хвърчаха около него, пълзяха по главата му и по полуотворената паст, по окървавените зъби и червения бут на убития хадрозавър, проснат малко по-назад.
Тиранозавърът беше само на двайсет метра. Грант беше почти сигурен, че животното го е видяло. Но то не реагира, просто си седеше. Минаха няколко секунди, докато Грант разбере, че тиранозавърът спи. Седеше изправен, но спеше.
Той направи знак на Тим и Лекс да не мърдат. После бавно тръгна по кея — нищо не го скриваше от тиранозавъра. Голямото животно продължи да спи, като тихо похъркваше.
В края на кея имаше дървен покрит навес, боядисан в зелено, за да се слива с растителността. Грант безшумно отвори вратата и надзърна вътре. На стената висяха шест оранжеви спасителни жилетки, а на пода имаше навита на руло телена мрежа, няколко намотани въжета и два големи гумени пакета, привързани здраво с плоски гумени ремъци.
Салове.
Грант погледна назад към Лекс.
Момиченцето прошепна беззвучно: „Няма салове.“
Той кимна: „Има.“
Тиранозавърът вдигна предния си крайник да отпъди мухите, които бръмчаха около муцуната му. Но продължи да спи. Грант издърпа единия от пакетите на кея. Беше учудващо тежък. Той развърза ремъците и намери бутилката със сгъстен въздух. Гумата започна да се издува със силно съскане. После се чу едно „ПЛЯС!“ и салът беше готов. Шумът им се стори оглушителен.
Грант се обърна към тиранозавъра.
Той изгрухтя и се размърда. Грант се приготви да побегне, но животното само намести по-удобно масивното си туловище и гръмко се оригна.
Лекс изглеждаше отвратена и размаха ръка пред лицето си.
Грант беше плувнал в пот от напрежение. Издърпа сала по кея и го пусна във водата, която шумно се разплиска.
Динозавърът продължаваше да спи.
Грант привърза сала към кея и се върна в бараката да вземе две спасителни жилетки. Хвърли ги в лодката и махна на децата да дойдат при него.
Пребледняла от страх, Лекс поклати глава.
Той й махна: „Ела веднага.“
Динозавърът продължаваше да спи.
Грант й се закани с пръст. Тя тихо се приближи и ученият с жест я накара да скочи в сала. Тим я последва и двамата облякоха спасителните жилетки. Грант също скочи и отблъсна сала от кея. Той безшумно се понесе по водата. Грант пъхна веслата в ключовете. Отдалечаваха се все повече от кея.
Лекс се облегна назад и шумно въздъхна. После на лицето й се изписа ужас и тя затисна устата си с ръка. Тялото й се разтресе — момиченцето се опитваше да сподави кашлицата си.
Все кашляше, когато не трябва!
— Лекс! — ядосано прошепна Тим и хвърли поглед към брега.
Тя безпомощно поклати глава и посочи гърлото си. Брат й знаеше какво означава това: гърлото я стягаше и сестра му имаше нужда от глътка вода. Грант продължи да гребе, а Тим се наведе, загреба вода от реката и поднесе шепата си на Лекс.
Кашлицата й прозвуча гръмко, като взрив. На Тим му се стори като топовен изстрел.
Тиранозавърът мързеливо се прозя и се почеса зад ухото със задния си крак, точно като куче. После пак се прозя. Беше замаян след обилната закуска и се събуждаше бавно.
Лекс не можеше да се успокои и издаваше тихи гъргорещи звуци.
— Млъкни, Лекс! — изсъска Тим.
— Не мога — прошепна тя и пак се закашля.
Грант гребеше с всички сили и тласкаше сала по-далеч от брега.
Тиранозавърът се изправи със залитане.
— Не можах, Тими! — отчаяно изпищя Лекс. — Просто не можах да се въздържа!
— Шшшт!
Грант гребеше с всички сили.