Оковите на скръбта

— Ще ги убия всичките, Уаксилий — прошепна тя. — Всички до последния. Затвориха ме…

Чудесно. От една страна, не можеше да я вини за това. От друга, щеше да бъде доста неудобно. Той пресуши течността с метала в стъкленицата и надзърна през вратата. Видя как инженерите и дърводелците се разбягаха от пътя на пазачите, които тъкмо тичаха към него. Неколцина вече бяха много близо — онези, които Уейн беше отвел, — и един от тях посочи към Уакс и изкрещя.

Нестабилните стени на стаята изглеждаха също толкова полезни срещу куршумите, колкото и строго мъмрене срещу градския пияница. Когато първият войник стреля по него — Уакс Оттласна куршума назад, — той взе решение.

— Хвани се за мен — каза, и придърпа Телсин към себе си.

Излезе на крачка пред стаята, стреля в земята и Тласна себе си и нея нагоре във въздуха. Войниците насочиха оръжията си към него, но само след миг той вече стоеше върху големия кораб. Както беше забелязал по-рано, горната му част беше широка и плоска, макар че дъските бяха по-гладки от палубата на всички кораби, които беше виждал досега, а планширите приличаха на назъбените върхове на някое укрепление или старовремска кула.

— Ще се върна скоро — обеща той, пусна Телсин и скочи от едната страна на кораба.

Мъжът, който беше стрелял по него преди малко, още не се отказваше и продължаваше да стреля, а от кораба хвърчаха трески. Уакс стреля с Възмездие и го свали на земята. После се приземи, Оттласна се от един захвърлен пирон и спря рязко до купчината сандъци, до които се беше скрил Уейн.

— Какво стана? — попита Уейн. — Не ти се занимаваше да се бавим повече?

— Сестра ми застреля един от тях.

— Прекрасно.

Уакс поклати глава. И от двата края на масивната постройка прииждаха войници.

— Не е прекрасно. Сред тези войници има и наемници от шайката на Костюма. С алуминиеви куршуми. Трябва да намерим Мараси и МеЛаан и да тръгваме. Бързо.

Уейн кимна. Уакс изпи още една стъкленица със стоманени стружки за в случай, че загубеше колана си, и кимна.

— Забързай ни до отсрещната страна.

Уейн излезе от прикритието и се затича напред, а Уакс го последва. Прозвучаха изстрели, но Уейн вдигна скоростна сфера. Обхващаше само около три метра, но това беше предостатъчно да отклони куршумите от траекторията им. Уейн остави Уакс да го подмине, след което двамата се втурнаха през ръба рамо до рамо. Сферата се разпадна, а куршумите отново засвистяха напред.

Двамата продължиха да тичат, но веднага, щом войниците отново успяха да се прицелят в тях, Уейн вдигна втора скоростна сфера. Това ги изстреля още по-напред и скоро успяха да се хвърлят зад счупената част на понтона на кораба и да се прикрият. Войниците крещяха, объркани от аломантията — но ако сред тях имаше обучени наемници, Мъгливи убийци, нямаше да успеят да ги заблудят така лесно.