Момиче за шпионина

— Сериозно?

— Във всеки случай свидетелите, съседи по етаж, дадоха показания, че е влязъл милиционер с чанта тип дипломатическа, а виж, как е излязъл, кой знае защо никой не е видял.

— Направо мафия! — възкликна Андриевски.

— Не, това не е мафията — поклатих глава. — Колкото повече изучаваме това дело, толкова повече се убеждаваме, че Катерина Мешчерякова не е убита случайно. И е възможно ключът към престъплението да се крие във вашето пътешествие из Кавказ.

Андриевски ме гледа с леко недоверчива усмивка. Може би му се иска да каже нещо иронично за моята подозрителност, но длъжността ми го кара да премълчи.

Опитвам се да разбера поради какви съображения той не казва цялата истина за пътуването си с Керуд. Дали защото има някакво отношение към хитрата фирма „Хантала“?

— Юрий Владимирович, признайте си, че не разказахте всичко за своите странствания из Чечня!

— Така ли ви се стори?

Виж го ти колко е невъзмутим!

— Отначало ми се стори, а сега съм сигурен.

— Вие сте открили някого — заключи той.

— Намерихме — съгласих се. — Но засега позволете да не ви казвам кого.

— Ради Бога! — великодушно позволява Андриевски. — Нали не пътувахме тайно, така че свидетели и очевидци ще се съберат колкото щете. Надявам се, разбирате, Александър Борисович, че недомлъвките не са мой каприз, а така да се каже, производствена необходимост?

— Добре, ако само това е причината — влизам в тона му и аз. — Макар че не ми е съвсем ясно защо правите тайна от това, че момичетата са ви съпровождали не само от летището до града.

— До неотдавна всичко, свързано с Керуд, беше закрита информация.

— Защо?

— Защото, както разбирате, това не са мои лични тайни. Когато се срещнахме първия път с вас, аз казах даже повече, отколкото бях упълномощен…

— И въпреки това информацията не беше много!

— Тя и на нас не ни пада от небето.

Андриевски се измъкваше с нищо незначещи фрази и банални реплики. Или печелеше време, само че неясно за какво, или искаше да ме принуди да се разкрия, за да разбере какво ми е известно. И навярно му се искаше да научи и източника на информацията ми. Не, драги, мислено му казах, ще ти се наложи да ми играеш по свирката!

— Сега, когато вече знаем, че Мешчерякова е пътувала с вас в Чечня, версията, че са я убили като свидетел, излиза на първо място. Не бихте ли могли да си спомните какво толкова се е случило в Чечня, та се е наложило не само да стрелят в Керуд, но и да премахнат момичето, което едва ли е разбирало в каква история се забърква?

— Не ми харесва как формулирате въпроса си, Александър Борисович!