Пазачът на фара [bg]

– Здравейте.

Една жена, или по-скоро момиче, влезе в стаята и се здрависа с тях. Дланите й бяха хладни и потни, а по врата й имаше червени петна. За разлика от Томас, тя очевидно беше притеснена.

– От колко време работиш във „Фристад“? – започна Патрик.

Мари се заигра нервно с ръба на полата си. Беше сладка, приличаше на кукла. Имаше малък чип нос, дълга светла коса, която упорито падаше върху лицето й, сини очи и лице с формата на сърце. Патрик прецени, че е на около двайсет и пет, но не беше сигурен. С годините започваше да се затруднява все повече, когато трябваше да определи възрастта на по-младите от него. Може би от чувство за самосъхранение, за да продължава да си въобразява, че самият той е на двайсет и пет.

– Започнах преди около година.

Петната по врата й ставаха все по-червени и Патрик забеляза, че момичето преглъща тежко през равни интервали от време.

– Харесва ли ти тук? – попита той.

Искаше да я накара да се отпусне, а не да стои нащрек. Йоста като че ли изцяло бе оставил Патрик да води разговора и просто слушаше, облегнат назад.

– Да, много. Работата ме удовлетворява, тоест работата е тежка, но по удовлетворителен начин, ако разбирате какво искам да кажа.

Тя провлачаше думите и изглежда, й беше малко трудно да се изразява.

– Какво мислеше за Матс като колега?

– Мате беше адски сладък. Всички го харесваха. Както служителите тук, така и жените. Чувстваха се в безопасност с него.

– Матс беше ли в по-близки отношения с някоя от тях?

– Не, не, правило номер едно е да не се замесваме лично.

Мари поклати глава толкова бурно, че светлата й коса се развя. Патрик хвърли бърз поглед към Йоста, за да види дали колегата му също има чувството, че това е взривоопасна тема. Но лицето на Йоста внезапно бе застинало. Патрик го изгледа. Какво, за бога, му ставаше?

– Виж... трябва... Може ли да разменим няколко думи? Сами? – попита Йоста, дърпайки Патрик за ръкава.

– Разбира се, навън ли да...?

Патрик направи жест с глава към вратата и Йоста кимна.

– Ще ни извиниш ли за момент? – каза Патрик, а Мари като че ли изглеждаше облекчена от прекъсването.

– Какво ти става? Тъкмо щяхме да изкопчим нещо! – изръмжа Патрик, щом излязоха в коридора.

Йоста разглеждаше обувките си. След като се прокашля няколко пъти, той погледна изплашено към Патрик.

– Мисля, че направих нещо много глупаво.