Урокът от нейната смърт [bg]

— О, по дяволите. По дяволите. — Той припряно пъхна ключа и рязко отвори вратата на килията, скочи върху масата и протегна ръце към раменете на момчето.

И в този момент Филип започна да пада.

Зад него се повлече ивицата от чаршаф, която той не бе завързал нито за лампата, нито за каквото и да е. Тя се развя зад него като шлейф на наметало от „Измерението“. Той простреля с тайното си оръжие Милър — не с петдесет хиляди джаула, не с лазер, не с камшика на хононите, а със своите стотина килограма тегло. Полицаят, мъчейки се да запази равновесие, се подхлъзна на бетонния под и падна по гръб. Филип продължи да се смъква и се приземи точно върху него. Чу се страхотен удар. Ланс Милър изохка и после загуби съзнание.

Филип сграбчи ключовете на Милър и неговия „Смит & Уесън“ и излезе от килията. Отключи задната врата на арестантското отделение, после се промъкна към кметството и излезе оттам през задния вход. Щом изскочи навън, той с всички сили хукна колкото се може по-далеч от сградата и от центъра на града. Дробовете му с мъка поемаха въздух. И докато болката в гърдите нарастваше, изведнъж му хрумна една мисъл — беше благодарен и дори въодушевен затова, че е бил в затвора и е пропуснал мъчението от бягането на дълго разстояние в часа по физическо. Сега той бе привел ниско глава и бягаше по-бързо отколкото когато и да е в училище. По-бързо от всякога в своя живот. Филип бягаше, бягаше, бягаше.