Урокът от нейната смърт [bg]

Тези двама мъже изглеждаха като най-обикновени стари приятели в Ню Лебънън, седнали в зеленото сепаре в дрогерията. Бяха свели едрите си рамене над големи бели чаши с кафе. Бяха от този тип мъже, които веднага биха скокнали на крака, чувайки встъпителните акорди на националния химн. От тези, които, щом купят карбуратор в девет часа в събота сутрин, до десет и половина вече ще са го монтирали. От тези, които биха обсъждали цената на горивото и най-подходящата стръв, за да закълве костурът.

Точно сега тези двама мъже разговаряха за убийство.

— Мойто момче си има доста проблеми — каза Крет Халпърн. — Доста по-тежък е, отколкото трябва. Туй е отпусната, женствена тежест. Не знам отде я има. Майка му е пияница, нали я знаеш. Може туй да е объркало неговите хромови зони.

Стив Рибън кимаше и непрекъснато разбъркваше кафето, което хич не му се пиеше. Той слушаше. Беше доста неприятно.

— Ами я виж например ония снимки. — Халпърн шепнеше, сякаш признаваше неща, които никога през живота си не бе произнасял гласно. — Снимките, дето ги намериха ваште момчета. По някой път ги намирах тия списания с момичета. Не като „Плейбой“. Бяха си просто мръснишки. Снимки на хора, дето се шибат. Не знам отде ги е набарал. Хвана ме шубе да не е от някой по-голям. Някой мъж. Фил си е малко като женчо, нали това казвам.

— Халпърн се усмихна, загледан в една бутилка, докато преминаваше към втората голяма трагедия в своя живот.

— Ама снимките не бяха педерастки.

Рибън попита:

— Какво точно целиш, Крет?

— Той не е момче, дето ще нарани някого. Не искам да влиза в затвора.

— Нали ти ни показа гащетата. И че се е опитал да ги изгори.

— Тогава се бях вбесил. Искаше ми се да го пребия. Сега се чувствам другояче.

— Защо говориш с мен? Наел си Денис Бран.

— Не мога да се оправям с адвокати. Бран не ми се понрави, както и аз на него.

— Нещата не изглеждат добре за Филип, Крет.

— Той не е лош. Просто не му върви. Знаеш ли какво ще стане с него, ако отиде в затвора? — Халпърн хвърли поглед към Рибън, който въпреки че мълчеше, знаеше точно какво ще се случи с Филип в щатския затвор в Уоруик и вероятно още в първия му ден там.

Халпърн рече:

— Не мога да кажа, че го обичам туй момче. Отдавна престанах да се опитвам. Но аз… просто не знам.

— Бран е доста печен. Той ще се справи добре.

— Я виж какво намерих. — Халпърн вдигна окъсаната и мръсна найлонова торбичка и я сложи на масичката. Парченца кал и пуканки се посипаха върху разлети капки кафе на пластмасовата повърхност. — Намерих туй нещо на едно място, дето Филип си играеше. Като скривалище. Беше под задната веранда.