Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Филип рече:
— Вдигни си ръцете.
Бил Корд безшумно мина покрай сънлив стар пес, вързан с верига за овехтелия парапет на входната веранда. Той се промъкна през вратата и се запъти към задната част на къщата по розовата пътека, омазана с тъмни петна. Подуши миризма на кучешка пикоч, стара храна и белина. Видя Филип в кухнята, вдигнал тъмносивия пистолет. До него бе Халпърн. Виждаше бяла женска ръка с дълги лакирани нокти. Корд се спря в трапезарията до вратата към кухнята. Остави пистолета си в кобура, свали шапката си и я остави на прашния телевизор. Застана до масата, която бе отрупана с мръсни чинии, остатъци от храна, корички от снощната пица. В средата на плексигласовата повърхност тъмнееше огромно петно от засъхнал кетчуп.
— Здрасти, Филип — тихо каза Корд.
Крет Халпърн подскочи. На вратата се показа ужасеното лице на жена му. Филип погледна детектива с безразличие и после отново се обърна към баща си:
— Вдигни си ръцете.
Халпърн бавно каза на Корд:
— Той има пистолет.
— Вдигни си ръцете!
Халпърн вдигна ръце над главата.
— Не, не нагоре. Биячът е тука. Подай си ръцете. Знаеш как се прави.
— Фил — рече Корд. Момчето го погледна за миг, после отново се обърна към баща си. Когато Корд се приближи още повече до дневната, Филип вдигна пистолета към гърдите на баща си.
— Филип — заговори спокойно Корд. — Защото не свалиш този пистолет? Моля те!
Родителите на момчето безпомощно гледаха Корд. В лицата им той прочете отчаяние и видя, че бащата го изживява много тежко.
— Моля те, миличък, моля те, сине — скимтеше майката.
Филип я погледна. Усмихна се. Каза:
— Отвори хладилника.
— Моля те, скъпи…
— ОТВОРИ ГО!
Тя изпищя и дръпна вратата. Филип насочи пистолета и гръмна оглушително към дъното на каната. Изпоцапаният бежов каучук експлодира в ситни пръски джин. Майка му пак изпищя. Нито Корд, нито Халпърн помръдваха. Филип се обърна отново към Корд.
Корд рече:
— Никой няма да ти причини зло.
Филип се изсмя тържествуващо.
— Да не си мислите, че нищо не знам? Точно това се опитаха да направят с Датхар. Опитаха се да го измамят. Излъгаха го, но той не им повярва.
— Искаме да ти помогнем, Фил.
— Джейми ме предаде.
Корд каза твърдо:
— Не, не го е направил. Говорих…
— Предаде ме.
— Не те е предал! — изкрещя яростно Корд, рискувайки с реакцията на момчето. — Говорих с него за случилото се. Някой в шерифската служба го е измамил. Той не е знаел, че са го проследили. Опитвал се е да те спаси. Изпраща ти послание. — Корд вдигна ръка за салюта на наряните.
Пистолетът в ръката на Фил се позаклати.
— Той ли каза това?
— Той, разбира се.
Филип кимна и нерешително се усмихна. После се обърна към баща си и заговори с тъжен глас:
— Ти не дойде да ме видиш.
— Казаха ми, че не можело. Имало определени часове за посещения. Щях да дойда тази вечер. Също като в болницата, когато ходехме да видим баба ти. Казаха, че мога да дойда чак в четири часа.
Филип погледна Корд, който рече:
— Вярно е, Филип. Такъв е правилникът на шерифската служба.
Момчето сведе очи надолу.
Когато отвън чу гърмежа и писъка, Чарли Махони прибра портативния радиоприемник, по който току-що бе повикал Т. Т. Евънс и Хамърбек Елисън. Той извади от джоба си автоматичния пистолет, за който имаше федерално разрешително и тръгна да изкачва стъпалата към верандата.
След като проследи Корд дотук, той бе изчакал доста време, обмисляйки как да действа по-нататък. Изстрелът сложи край на колебанието му. Приведен, той хвърли поглед през изпокъсаната мрежеста врата, бутна я и се промъкна пълзешком през верандата. Жълто-зеленото килимче на входа беше мръсно и коленете на скъпите му сиви карирани панталони се изпоцапаха.
Той наблюдаваше как Корд и Халпърнови разговаряха, докато двете полицейски коли тихо спряха отвън. Той пропълзя обратно към вратата, отвори я и даде знак на мъжете да приближат. Евънс и Елисън минаха отзад, а Слоукъм и един полицай от окръга заеха предното стълбище, където Махони им махна да останат.
Махони пропълзя към всекидневната.
— Синко, моля те, нищо няма да спечелиш с това…