Урокът от нейната смърт [bg]

Д. Б. Б.: Кукли ли?

Ф. Х.: Ами дето се надуват и нали разбирате, правят се разни работи с тях.

Д. Б. Б.: Надуваеми кукли.

Ф. Х.: Да. И така аз казвам: „Я да погледнем“, и отиваме там, ама не е кукла, а онова момиче и то лежи там и изглежда мъртво.

Д. Б. Б.: Къде беше тя?

Ф. Х.: До камиона. До стария форд.

Д. Б. Б.: В какво положение беше?

Ф. Х.: Легнала по гръб. Нали това не се подслушва? Искам да кажа, тука има ли микрофон или нещо подобно?

Д. Б. Б.: Не, няма. Можеш спокойно да говориш с мен.

Ф. Х.: Тя лежеше в калта по гръб. Ръката й беше вдигната над лицето и пръстите й бяха свити. Беше си доста странно. Ние с Джейми отидохме при нея и си помислихме, че е заспала, но след туй реших, че може да е мъртва и отначало не исках да я пипам и ние само стоим и я гледаме, а после се споглеждаме и си викаме, ами сега, какво да правим? И нищо не можем да измислим. Накрая се навеждам и опипвам шията й, както правят по телевизията, за да видят дали има пулс и нищо не усещам, а после аз…

Д. Б. Б.: Говори.

Ф. Х.: После продължавам да я опипвам. И Джейми се навежда и докосва крака й, но тя не е твърда, нали разбирате, не е вкочанена. Аз…

Д. Б. Б.: Продължавай.

Ф. Х.: Пипам, нали разбирате, циците й. После вдигам нагоре полата й, а Джейми вика: „Братче, това е вече прекалено“. После казва: „Сериозно ти говоря, трябва да повикаме някого. Хайде да повикаме баща ми“. Но аз все още я опипвам. Не мога да се сдържам. Срязвам бельото й с ножа.

Д. Б. Б.: С твоя нарянски нож ли?

Ф. Х.: Аха. Срязах бельото й и Джейми я пипаше, нали разбирате, там отдолу. Пъхна си пръста вътре на два пъти… После аз, нали разбирате, ами, направих го. Не можах да се сдържа.

Д. Б. Б.: Имал си сношение с трупа?

Ф. Х.: Да, така мисля.

Д. Б. Б.: Еякулира ли?

Ф. Х.: Ъ-ъ, да.

Д. Б. Б.: Имал ли си вагинално и анално сношение с нея? Разбираш какво имам предвид, нали?

Ф. Х.: (не се чува)

Д.Б. Б.: Какво каза?

Ф. Х.: Не бях сигурен как, нали разбирате, се получи отначало.

Д. Б. Б.: Какво стана после?

Ф. Х.: Май тъкмо бях свършил. Попитах Джейми дали иска. Но той не искаше. Беше съвсем откачил. Затова се прибрахме вкъщи.

Д. Б. Б.: Докосвал ли си я по някакъв начин след това?

Ф. Х.: О, да. Тя не изглеждаше добре легнала там. Затова я нагласих да изглежда по-добре. Издърпах роклята й надолу и скръстих ръцете й.

Д. Б. Б.: Защо го направи?

Ф. Х.: Ами, видях в оня филм, „Изгубеното измерение“ — наистина страшно хубав филм — как героят съживява отново оная принцеса. Хононите я бяха убили. Те са много зли. А Датхар я нагласи по тоя начин.