Урокът от нейната смърт [bg]

Влезе лекарският екип с ниска носилка на колела. Внимателно огледаха тялото на Ланс Милър. Сложиха му инжекция и после го закараха в линейката. Той отново се бе свестил и сипеше цветисти ругатни, докато затваряха вратата.

След двайсет минути пристигна Евънс, а Махони дойде пет минути след него.

— Чудесно, значи си имаме избягал убиец? — рече Махони, щом чу новината.

— О, май съм пропуснал съдебния процес — обади се високо Корд.

Махони обърна очи нагоре към тавана.

Слоукъм реши да се намеси:

— Сега имаме вече някакво доказателство. Искам да кажа, защо той ще бяга, ако не го е извършил?

Корд го погледна така, сякаш го бяха попитали откъде идват бебетата.

Евънс рече:

— По-добре да съобщим на щатската полиция, че сме изпуснали арестант.

— Може би трябва да споменете — обади се чупещият ребра полицай, — че той е въоръжен.

Настъпи пълна тишина. Всички се обърнаха към него.

Полицаят се изчерви и после продължи:

— Забравих да ви кажа, нали Ланс беше паднал и всичко останало. У него е пистолетът на Ланс. Помислих, че е взел и пълнителите, но те бяха паднали под леглото. Само пистолетът е у него. Успокоих се, като намерих другите патрони.

Корд каза:

— Никой не бива да влиза в килиите с оръжие! Той не го ли остави в шкафа?

— Сигурно е забравил.

— Боже мой — прошепна Корд. — Включи сирената — нареди той на Слоукъм. — Предай съобщение в окръжната и щатската служба. Въоръжен и емоционално неуравновесен. Кажи им, че е уплашен, но че не иска никого да нарани.

Махони се обади:

— Държиш се така, сякаш ръководиш нещата тук, детективе. Доколкото си спомням, ти беше временно отстранен.

Останалите погледнаха напрегнато Корд, очаквайки го да избухне. Но той дори не бе чул тия думи. В момента той беше на съвсем друго място, вече тичаше задъхано сред храсталаци и дървета, право към Филип Халпърн.

— Момчето е на петнайсет години. Значи няма шофьорска книжка. Вероятно ще се опита да избяга от района пеша. Как би го направил?

Слоукъм рече:

— Не знам. Мисля, че тука никога не сме имали случай на бягство.

Евънс предложи:

— Ами ако опита да вземе автобус от Фредериксбърг?

— Може би — бавно каза Корд. — А какво мислите за парка?

Слоукъм рече:

— Дявол да го вземе, разбира се. Ще го отведе точно до реката и се обзалагам, че той смята да открадне някое кану или лодка и да се отправи на юг.

Вратата се отвори и влезе окръжният шериф Хамърбек Елисън. Беше едър и набит мъж, но лицето му бе с остри и фини черти и имаше малки ходила и тънки глезени.

— Току-що чух съобщението. Значи момчето е избягало?

— Така е. — Евънс се изправи и взе шапката си. — И има пистолет. Ние с тебе трябва да минем откъм парка. Съгласен ли си, Бил? — попита Евънс.