![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— О, хайде. Направил е ония неща с нея… — Дори гласът й не звучеше пиянски. Той се запита дали просто не е свикнал с него. Опита се да си припомни какъв бе гласът й, когато се запозна с нея и започна редовно да навестява ресторанта „Ню Лебънън Ин“, където тя работеше като сервитьорка. Не успя да си спомни. Това много го натъжи.
Жена му каза, обърната към рекламен стенен календар:
— Не мога да се обадя на майка си. Как да й се обадя? Толкова ще се срамувам.
— Направил е наистина някои работи на онова момиче и има нужда от един хубав бой, което и ще сторя. Но никого не е убивал. Кълна се. Сега просто трябва да намерим някой да ни помогне.
— О, разбира се. Но как?
— Сигурно има нещо като помощ от държавата. Да говорим с… ами не знам. С някого.
— А, така ли? Наистина. Може би ако беше спечелил някакви пари. — Гласът й бе кристално ясен.
— Дал съм му покрив над главата. Хранил съм го. Както и тебе. Ама храната не е всичко. — Два удара за един ден. Халпърн бе смазан.
— Ако изкарваше някакви пари…
— Че аз изкарвам пари. Ти също можеш да печелиш.
— … можехме да направим това-онова.
— Да съм те спирал да работиш?
— Ти не помниш. Нищо не помниш.
Халпърн каза:
— Не мога да говоря с тебе, когато си в такова състояние.
— И защо — попита тя с любопитство — ти вече не ме чукаш?
Халпърн кипна, ала се сдържа и не избухна. Помисли си дали да не й удари един шамар, но остана като парализиран от безкрайно разкаяние. Присъедини се към жена си в зяпането през прозореца. Хрумна му, че повечето им спорове ставаха все по този начин — тя пияна, той замислен за други места и хора, като и двамата гледаха втренчено през прозореца. Искаше му се да я цапардоса, а нямаше необходимата сила или омраза.
— О, я върви по дяволите — рече жена му така, сякаш даваше указания.
Халпърн сграбчи отвертката. Започна да я мачка, чувствайки еластичността на гумираната дръжка, опръскана с боя. Приближи се бавно до кухненската мивка, надвеси се напред и заби яростно отвертката в процепа до прозореца. От перваза се разхвърчаха късчета мека дървесина.
Той чу дрънкане на тенджери зад гърба си.
Чу скърцащата врата на хладилника да се отваря.
Чу звук от наливане на течност.
Чу гласа на жена си:
— Филип!
Халпърн се обърна. Момчето бе влязло през задната врата и стоеше в средата на кухнята.
— Кога се измъкна? — попита баща му. Изпита страхотно, неукротимо настървение да пристъпи напред и да размаже мутрата на сина си. Да му изкрещи. (Да изкрещи какво? „Как си могъл да направиш това на горкото момиче?“ Да изкрещи: „Какво съм сторил, за да станеш такъв? Та аз наистина те обичах! Толкова съжалявам!“.)
Крет Халпърн стоеше съвсем неподвижен, а отвертката се изплъзна от ръката му. Стоеше на двайсетина крачки от сина си, чиято горна устна лъщеше от сополи, лицето му бе плувнало в пот и тлъстите му гърди се тресяха.
— Ти как?…
Жена му прошепна:
— О, божичко.
Крет Халпърн също видя пистолета.
— Какво държиш тука, момче? — попита той.
Филип извърна поглед към майка си. Чашата падна от ръцете й, плисвайки струйка алкохол срещу хладилника. Гладките й ръце с безупречни червени нокти се вдигнаха към устата й. Филип се обърна отново към баща си. Устните на момчето се движеха, но не излизаха никакви думи. Приличаше на устата на риба във вода. Най-после той преглътна и каза със слаб глас:
— Биячът е тука.
— Слушай, млади момко. Свали този пистолет.
— Биячът.
Майка му рече:
— Филип, не прави това. — Тя изплака: — Моля те, не го прави.
— Аз никога нищо не съм ти сторил — каза момчето на баща си.
— Сине…
Филип вдигна пистолета и рече:
— Биячът. Бияч, бияч, бияч…
— Исках само да ти помогна, сине.
— Никога нищо не съм ти сторил — прошепна Филип.
— Сине, знам, че ти не си убил ония момичета.
— Ти говореше с шерифа. Видях те.
— Дадох му онова портмоне, дето го беше скрил. Бележката! Вътре беше бележката. Знаеш за какво говоря! Тя показва, че ти не си я убил.
С невероятно уверен, зрял и заплашителен глас Филип изрече:
— Съжалявам, татко, но биячът е тук.
— Исках да ти помогна — каза баща му.