Урокът от нейната смърт [bg]

Махони рече:

— Обзалагам се, че бащата го е написал, за да отърве момчето.

— Не, не и бащата. Не го познаваш. Той не би помогнал на момчето по тоя начин. Но пък самият хлапак може да го е написал и да го е скрил, знаейки, че ще го открием.

— Дори да не е истинско, трябва да го дадем на Бран. Така е по закон. — Махони размаха дебел пръст срещу Рибън. — Каквото щеш разправяй, но ти ръководеше разследването цели две седмици, преди да дойдат от окръга и това всеки го знае. Затънал си здравата, както и всички ние… — Той проточи напевно последните думи.

Рибън отбягваше безмилостния му поглед.

— Това не отхвърля обвинението срещу момчето за убийството на момичето Гебън.

— По дяволите, Рибън, ти толкова си раздухал тоя ритуален боклук за убийствата още от самото начало. Ако хлапакът не е убил второто момиче, тогава къде отива цялата ти теория?

Рибън каза:

— Ти видя хлапака. Видя всички ония списания, снимки, порнографията, ритуалните джунджурии, ножа. Виновен ли е, или не?

Махони сви рамене.

— Вероятно.

— Ами ако се опитаме да изтръгнем признание от него? — рече Рибън и за облекчение на Махони избърса слюнката, насъбрала се в ъгълчето на устните си.

— Признание. Хм.

— Можеш ли да го направиш? — попита Рибън. — Изкопчвал ли си признания преди?

Махони изсумтя.

— Имам чувството, че в това си добър, в изкопчването на признания.

— Да — рече Махони, изпитвайки едновременно задоволство от тази четка и презрение към Рибън, че прибягва към такова средство.

— Точно сега той е в арестантското помещение.

Махони погледна часовника си.

Рибън каза:

— Мисля, че колкото по-скоро, толкова по-добре, нали?

— А другите полицаи?

— Мога да уредя да останеш насаме с него.

— Сега ли?

— Ще бъдете съвсем сами.