Урокът от нейната смърт [bg]

12.

— Това, което правиш, едва ли ще ти помогне много — рече Крет Халпърн.

Жена му го погледна с любопитство — сякаш не бе проговорил, а просто си стоеше изправен пред нея, движейки безмълвно устни. Сякаш думите само жужаха край главата й подобно на пчели от стар анимационен филм.

И двамата се изненадаха от забележката. От години той не бе споменавал нищо за пиенето й. Жена му изля съдържанието от тежката чаша в гърлото си и го преглътна.

Наля си нова чаша и върна пластмасовата кана в хладилника, в който се мъдреха резенчета сирене, полупразна кутия с филии хляб за печене, пакет посивяло мляно говеждо, половин литър мляко. Тя се облегна на стената. Халпърн взе отвертката, с която обикновено открехваше един заяждащ прозорец. Той заби острието в цепката и натисна като с лост нагоре, строшавайки дървото на перваза. Прозорецът изобщо не помръдна.

— По дяволите.

Жена му си пиеше питието и през прозорците, чиито пердета бяха с щампирани индиански колибки, гледаше към разцъфнал люляков храст навън.

Халпърн все не можеше да проумее защо тя изглежда така добре. Сутрин бе малко подпухнала в лицето, а вечер с безжизнен поглед в очите за всеки, който би си направил труда да надникне в тях. Но това бе единствената особеност. Миналото лято един от приятелите на Филип се бе опитал да я сваля. Едно момченце от училището! Халпърн признаваше, че тя има страхотна мутричка. Как успяваше да гаврътва чашите с уиски по-бързо от всички мъже в кръчмата и въпреки това лицето й оставаше свежо, а косата й с хубава прическа? Ноктите й винаги лакирани, а краката — избръснати?

— Нашият син — рече тя, сякаш го съобщаваше — е в затвора.

— Той не го е сторил. Утре ще го пуснат.