![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Единствената трудност, пред която се изправих, е, че пропилях пет седмици, които можех да прекарам в търсене на съпруг. — Тя направи пауза, за да прибере миниатюрно кичурче коса, което се беше измъкнало от високата й прическа. — Можех вече да съм омъжена. Би трябвало вече да съм омъжена. Затова дойдох тук — а не да трамбовам през замръзнала пустош.
Чухме как някой извика пред вратата на стаята ни, че е време да тръгваме към каретите. Докоснах Тамзин по ръката, преди да излезе:
— Ако някога имаш нужда да поговориш за каквото и да било, тук съм. — Нужно ми беше голямо усилие да кажа това. Аз също разбирам желанието да държиш болката заключена — и как тя може да те погълне.
Ожесточеното й изражение се стопи в усмивка:
— Знам, че си. А аз също съм тук, ако ти искаш да говориш. Досещам се, че Аделейд не е единствената с проблеми. — Усмивката се смали и сега стана тъжна. — Трябваше да съм тук да се постарая и двете да се държите прилично. Не… изобщо не биваше да се качвам на другия кораб.
— Това е в миналото. Ти си невредима и се върна. Да вървим на първото ти празненство.
Тя беше права, че светският ни живот вече не беше нищо ново за мен. Видът на лицето й, когато влязохме в имението на Дойл, ми напомни точно колко наистина безразлично ми беше вече. Тя ме помоли да я представя на Уорън и аз изпълних молбата й на драго сърце. Аз също си търсех повод да говоря с него. Въпреки че се бях оттеглила от случая, беше трудно да не проследявам насочващи следи в конспирацията. След като Аделейд беше извън картината, се надявах, че той най-сетне ще започне да говори с друго момиче.
И той започна. С Тамзин.
За да съм честна, тя беше такава мощна стихия, че беше трудно някой друг да стане център на вниманието. Двете момичета, с които бе постигнала еднакъв резултат, бяха пътували на борда на Сивата чайка и също горяха от нетърпение да заемат отново местата си в Бляскавия двор. Веднага си бяха набелязали Уорън, но Тамзин завладя вниманието му толкова успешно, че те изобщо нямаха шанс. Това означаваше, че аз също нямам, но останах, след като те се отдалечиха, защото все още можех да изкопча някакви сведения. Той на драго сърце й разказваше подробно за Хадисън, но повечето му приказки бяха за златото там. Изглежда, все още нищо не показваше, че някакви негови запаси са откраднати от каузата на изменниците.
Оказа се, че най-трудната част от вечерта беше да избягвам Корнелиус и Лавиния Чеймбърс. Бяха приели решението ми да изчакам с женитбата за Рупърт, но никога не пропускаха шанс да поговорят за невероятното си семейство и стил на живот.
— Преобзавеждаме стаята за музика — заяви важно Лавиния. — Великолепна тапицерия, направо от Лорандия. И искам да я напълня със статуи от цял свят. Това ще бъде нашият собствен малък музей, с който няма да може да се мери нищо друго в Денъм.
Корнелиус кимаше енергично, докато тя говореше, а аз се усмихвах на подходящите места, обзета от облекчение, когато най-сетне някой друг ги повика. Все още усещах тъпа болка ниско в глезена, но имаше огромно подобрение в сравнение с преди и успях да приема няколко покани за танц. Макар че тялото ми улавяше съвършено всеки такт, умът ми беше далече. Грант се промъкваше постоянно в мислите ми. Превъртах в ума си голяма част от случилото се в леглото — поне преди да започнем да говорим — и въпреки че все още изпитвах тръпка при припомнянето на всяка част, загубата му не ме смущаваше и наполовина толкова много, колкото просто загубата на самия Грант.
След закуска на другата сутрин Айана ми направи знак да се приближа, докато излизах от трапезарията. Отстъпих встрани и изчаках посетителите от Грашонд да минат покрай мен. Бяха останали за известно време, но винаги се хранеха отделно.
— Трябва да заведа Аделейд в града, за да й помогна да се екипира за Хадисън — каза ми Айана. — Искаш ли да дойдеш с нас? Тамзин ще идва. Всички имате свободен следобед.
— Разбира се — казах унило.
Тя наклони глава и ме измери с поглед:
— Какво има? Мислех, че ще си преизпълнена с радост да си върнеш Тамзин.
— Наистина съм, наистина съм. Но… — Вгледах се в лицето й за някакъв знак, че може да знае какво се бе случило в нощта на Празника на цветята. Тя и Грант бяха близки… но колко близки? Той не ми изглеждаше от типа хора, които се доверяват. — Говорила ли си с Грант напоследък?
— Не, защо?
— Ние… ами, вече не работя за него. Наистина съм отстранена от случая. Сайлъс никога не е смятал, че идеята е добра.
Гласът й стана съчувствен:
— Нито пък аз. Знам, че харесваше приключението във всичко това, но така е най-добре. Виж, когато намерим време, ще те науча да стреляш с баланкуански арбалет. Може би така животът ще ти се струва малко по-предизвикателен.