Виелица на сенките [bg]

— Или е пожар, или някой си е запалил огън — промърморих аз, притиснах се до най-близкия боров ствол и извадих ножа.

Всеки друг, изгубил се във величествените гори на Заграбия, би постъпил различно и с радостни викове би се втурнал към огъня и разумните същества, които го бяха запалили, но аз, нали знаете, съм умен. Не можеш ме преметна току-така. Понякога обществото на разумните същества е много по-опасно от самотата. Така че няма защо да предизвиквам съдбата. Първо внимателно щях да проуча и едва след това да крещя: „Братя, тук съм!“ Това спокойно можеше да се окаже отряд оркски разузнавачи или малко по-добре — някой елфийски отряд, промъкнал се на територията на орките. Първите и Вторите обичаха да си устройват подобни завършващи с кланета набези в земите на другите. Че около мен беше законна територия на орките — в това изобщо не се съмнявах, макар за мое щастие още не се бях сблъсквал с тях (и да дават боговете все да е така). Разумно погледнато, ако пред мен бяха елфи, не биваше да тръгна към тях като някой глиган през сухи храсталаци. Момчетата щяха да ме надупчат със стрели като игленик, и едва след това щяха да тръгнат да гледат кой се е засилил към огъня им. Докато не им кажех имената на Еграсса и Миралисса, не можех да ги помоля за помощ, а дотогава трябваше да съм предпазлив. Имах само две очи и не исках да получа стрела във всяко от тях. Също така не бива да забравям и за перспективата да срещна орки. Ако те са запалили огъня, тогава трябва по най-бързия начин да се изнеса оттук и да се моля на сутринта следотърсачите на Първите да не се натъкнат на следите на непознатия и да не се втурнат да ме преследват. Кой друг освен елфите и Първите би могъл да е запалил огън? Гоблините. Не мисля, че това ще е някой от малките зелени дребосъци. Гоблинското племе е доста предпазливо и не би палило огньове на такива места. А и територията на Златната гора по принцип не предразполага към небрежно поведение. Така че гоблините по-скоро отпадат. Кой друг? Хора? Много се съмнявах. В сърцето на Заграбия представители на моето племе влизат изключително рядко и само при много голяма необходимост. Но ако около огъня са хора, то те са или авантюристи, или воини на Пограничното кралство, или пълни глупаци. Във всеки случай, докато стоя тук, нямаше да разбера. Така че тръгнах напред, ориентирайки се по едва доловимата миризма на дим. Петната и боровете свършиха и около мен отново се настаниха величествените златолисти в комплект с ниски трепетлики и брези. Видимостта веднага намаля и сега иди разбери какво се крие зад червено-златната стена на листата и кафеникавите дървесни стволове. А ако добавим към всички неприятности и настъпващия здрач, който заплашваше всеки миг да се превърне в непрогледен мрак, ставаше съвсем лошо. Миризмата на дим се усили и това ми подсказа, че вървя в правилната посока. Под крака ми предателски изпука съчка, аз замръзнах и се намръщих, сякаш ме бяха настъпили по любимия мазол. Ах, колко не навреме! Благодаря на късмета си на крадец, че бях все още твърде далеч от огъня и не могат да ме чуят.