Републиката на крадците [bg]

— Бил съм фигура на носа на кораб, така ли? Като безпомощна жена, която се плацика в морето и няма достатъчно мозък, та да си прикрие гърдите? Да пратя ли тук някой приятел, който да ти поиска обяснение за тези думи, млади момко?

— Остави горкото момче на мира, Първо. Няма съмнение, че ти наистина имаш достатъчно мозък, за да си прикриеш гърдите.

Една слаба жена с прошарена коса улови приятелски ръката на Епиталус. На Локи му се видя най-малкото на шейсет, макар че имаше жив поглед и дяволита усмивка. И тя беше с нефритена значка. Двамата с Епиталус избухнаха в смях, а Никорос нервно се присъедини, като се смееше по-високо от всекиго от тях.

— Позволете ми също така да ви представя… Хм…

Сбърка само за миг, но жената се вкопчи в станалото.

— О, кажи как се казвам, Никорос, няма да ти опари езика!

— Хм. Така. Ето: Проклето суеверие Декса, представителка в Консейла на Исас Мелия и президент… И президент на Комитета на Дълбоки корени.

— Проклето суеверие ли? — неволно се усмихна Локи.

— Точно такова съм — каза Декса, — обаче ще забележиш, че въпреки това без изключение играя по правилата. Лицемерието и боязливостта са толкова обични братовчеди.

— Дълбокоуважаеми — каза Никорос, — много, много ви моля за позволение да ви представя господата Лазари и Калас.

Поклони, ръкостискане, кимане и любезности се размениха със скоростта на развихрило се меле и щом бе приключено с подходящото гладене по посока на косъма, тяхна чест тутакси се върнаха към формалностите.

— Значи, вие сте господата, за които говорим толкова много напоследък — каза Декса. — Научих, че сте прогонили с дим няколко змии от дупките им още днес следобед.

— Не бих ги нарекъл така, Ваша чест. Просто бяха лайна на пътя ни, хвърлени от опозицията, за да провери дали си гледаме в краката — каза Локи.

— Продължавайте в същия дух — каза Епиталус. — Имаме голямо доверие във вас, младежи, голямо доверие.

Локи кимна и усети как сърцето му се свива. Тези хора явно не бяха прочели и един ред от художествено обработените подвизи на Лазари и Калас. Сърдечността и ентусиазмът им бяха повлияни от магиите на Вързомаговете. Дали това можеше да продължи завинаги, или щеше да се изпари, подобно на случайно хрумване, след края на изборите? А дали заради някаква случайност нямаше да се изпари и преди това? Обезпокояваща мисъл.