Детето на нощта [bg]

Той пусна шията на плячката и подскочи към човека. Ве­ликанските лапи го удариха в гърдите и го събориха на земя­та, където слабата твар се бореше напразно, докато Троун разкъсваше гърлото ѝ.

Нямаше време да вкуси както трябва от плячката, а чо­вешката плът му беше противна. Вдигна глава - глутница­та бе обкръжила своя плячка, която размахваше предни кра­ка във въздуха, а ездачът едва се държеше на седлото. Един вълк се втурна отстрани и се блъсна в задните крака. Жи­вотното се сгромоляса с пронизително цвилене от болка, а чо­векът се търкулна на камъните, безпомощен за миг-два, кои­то се оказаха гибелни за него.

Троун им изджафка да се съберат при него и затърси с пог­лед следващата жертва. Ездачите и плячката вече знаеха кой вилнее сред тях, мнозина се обърнаха към глутницата, за да отблъснат вълците, макар че звънът на метал и воплите наб­лизо не секваха.

Сърцето на Троун се смръзна - откри човек с душа, обгърна­та в мъгла, който се бе вторачил в тях. Не носеше острие и тъкмо това вдъхваше още по-силен ужас. Троун опита да се метне върху него, но му попречи вълк. Изръмжа им да се разп­ръснат и хукна към мъжа. Вече беше във въздуха, когато къл­ба от пламък изригнаха от дланите на врага, прелетяха над главата на Троун и паднаха зад него. Челюстите на вълка раздробиха лицето на човека, лапите раздраха гърдите му, но чу­ваше страшното квичене и скимтене на своята глутница.

Захапа още веднъж, за да довърши врага, завъртя се и скочи към вълците, но се вцепени, щом ги зърна. Не се бяха разбяга­ли, както поиска от тях - близостта до плячката и проля­тата кръв ги опияняваха. И сега трима лежаха, четвърти­ят залиташе. Всички горяха в ужасни мъки, всички умираха. Троун се взираше безпомощно, а неестественият огън поглъщаше козината и плътта им, отнемаше гласовете им и изт­ръгваше живота от телата им. Накрая един го погледна и Тро­ун прозря последното, което видя в очите му.