Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Ашби сбърчи нос от неприятната миризма.
Обърна се и видя, че пространството под плексигласовия навес беше изпълнено с дим. Разнесоха се викове. От мъглата изскачаха хора и с писъци се насочваха към откритата палуба. Мнозина кашляха и плюеха в опит да прочистят дробовете си.
— Какво става, по дяволите? — възкликна той.
Торвалдсен плати на шофьора и слезе на моста. Меган Морисън се оказа права. Движението по двете платна на каменния мост наистина беше слабо. Край парапета се трупаха неколцина туристи, наслаждавайки се на гледката към задната част на „Нотър Дам“.
— Закарайте младата дама където пожелае — каза той на шофьора, подаде му допълнителна банкнота от петдесет евро и се наведе през отворената задна врата. — А на вас желая късмет.
Затръшна вратата, изчака отдалечаването на таксито и се насочи към металния парапет, на десет метра под който се влачеха ленивите води на Сена. Пръстите му механично опипаха пистолета във вътрешния джоб на палтото. Вчера Джеспър му го беше изпратил от Кристиангаде заедно с няколко резервни пълнителя.
Почти веднага забеляза Греъм Ашби, облегнат на парапета на туристическото корабче в компанията на непознат мъж — точно според информацията на Сам. В момента плавателният съд се намираше на около двеста метра от моста и бавно се приближаваше срещу течението. Торвалдсен се надяваше, че ще успее да застреля англичанина, да хвърли пистолета в Сена и да се отдалечи, преди някой да забележи нещо. Не би трябвало да го затрудни, тъй като беше добър стрелец. Зад гърба му спря някаква кола и той се обърна. От задната врата на таксито изскочи Меган Морисън, която закопча палтото си и тръгна към него.
— Хей, старче — подвикна тя. — Май се готвиш да направиш една голяма глупост, а?
— За мен не е глупост.
— Виждам, че си го решил, ето защо ми позволи да ти помогна.
Сам се втурна към кърмата заедно с всички останали. Корабчето бълваше гъст дим, сякаш беше обхванато от пожар. Но пожар нямаше. В един момент димът се разсея и това му позволи да зърне Конската опашка, който разблъскваше паникьосаните хора и си пробиваше път към Ашби и мъжа с вълненото палто.
Торвалдсен стисна пистолета в джоба си и насочи поглед към обвития в дим плавателен съд.
— Това не може да се види всеки ден — обади се Меган, изправила се до него.
Чу се изскърцване със спирачки и двата края на моста бяха блокирани от две коли. Една от тях изрева на първа скорост и закова на няколко метра от парапета. Дясната врата се отвори и Стефани Нел стъпи на моста.
Ашби успя да зърне мъжа с конската опашка, който изскочи от тълпата и заби юмрук в корема на Питър Лaйън. Южноафриканецът изохка и се строполи на палубата. В ръката на мъжа се появи пистолет.
— Скачай през борда! — сухо заповяда той.
— Сигурно се шегувате…
— Казах да скачаш! — махна с пистолета непознатият.
Ашби се наведе над предпазния парапет. Малка лодка с извънбордов мотор и някакъв човек на руля беше залепена за корабчето. Той се обърна и заби очи в лицето на непознатия.
— Няма да повтарям! — изръмжа онзи.
Англичанинът се подчини. Прекрачи парапета и скочи в лодката, която се намираше на не повече от метър надолу. Конската опашка се приготви да го последва, но в следващия миг тялото му рязко политна назад.
65
Сам видя как мъжът с палтото от туид скача на крака и сграбчва Конската опашка. Ашби вече беше изчезнал зад борда. Какво ли имаше там? Водата със сигурност е ледена, а онзи едва ли е толкова глупав да скочи в реката. Вкопчени един в друг, двамата мъже се стовариха на палубата. Пътниците край тях уплашено се разбягаха.
Сам реши да направи нещо, напълни дробовете си с въздух и се втурна към навеса. Между последните две пейки откри цилиндъра, който продължаваше да изпуска задушлив дим, грабна го и го запрати през борда. Димът започна да се разсейва, подгонен от ледения вятър. Вкопчени един в друг, двамата мъже продължаваха да се търкалят по палубата.
Сам ги гледаше и не знаеше какво да направи.
Двигателят спря. От кабинката за управление изскочи мъж от екипажа. В един момент мъжът с палтото от туид се отскубна от ръцете на противника си, претърколи се на палубата и скочи на крака. Конската опашка също се надигна. Но вместо да се нахвърли срещу противника си, той разблъска зяпачите и изчезна през борда.
Сам пристъпи към кърмата и видя малката лодка, която забави ход, направи остър завой и започна да се отдалечава в обратна посока.