Смъртта на царете [bg]

Брут стигна до портите с нея, за да подкупи капитана на стражите. Кабера извади бутилка вино изпод чергилото и я пъхна в ръката на капитана заедно с няколко монети; с едно конспиративно намигване стражите ги пуснаха да влязат.

— Не знам дали да се радвам, или да се тревожа колко лесно мина всичко — измърмори Брут, когато продължиха. — След като всичко свърши, изкушавам се да се върна при капитана и да си поговоря с него. Подкупът дори не беше особено голям.

Кабера се изкикоти

— Щеше да заподозре нещо, ако беше по-голям. Не, платихме точно колкото да ни помисли за търговци на вино, които са решили да си спестят градския данък. Ти изглеждаш като страж, а може би мене ме е помислил за богатия винотърговец.

Брут изсумтя.

— Помислил те е за каруцаря на търговеца. Тази мръсна раздърпана роба не ми изглежда много като дреха на богаташ.

Кабера не каза нищо, но го погледна раздразнено.

Каруцата заприщваше почти цялата ширина на улиците, колелата й точно се вместваха между камъните за стъпване. Нямаше къде да обърнат, затова напредваха доста бавно към дома на Марий, макар че на Кабера много му харесваше да крещи на другите каруцари и да размахва юмрук на всеки осмелил се да пресече пътя им. Четирима от хората на Юлий тръгнаха зад тях, явно доволни, че ще могат да вървят подир каруцата през лабиринта от улици. И Брут, и Кабера не се осмеляваха да погледнат към войниците, макар Брут да се питаше колко време още ще се провират през града, преди слънцето да залезе. Дадените на войниците инструкции бяха достатъчно прости, но след месеците упражнения с Първородните в казармите и след честите пътувания, за да се види с майка си, той вече добре познаваше Рим, а те — не. Като се престори, че проверява колелата на каруцата, Брут се огледа и с облекчение видя, че след тях вървят вече деветима от поисканите от Юлий войници. Надяваше се да не бият много на очи, иначе любопитните римски граждани бързо щяха да тръгнат подир тях и пред бившия дом на Марий щеше да се дотътри цяла импровизирана процесия, предвождана от неговата каруца, поради което всеки опит да останат незабелязани щеше да пропадне.

Когато започнаха да се изкачват по стръмната улица към голямата къща, която толкова живо си спомняше, Брут видя някакъв човек пред портите — ръкомахаше и викаше нещо. Поне пътят тук беше широк и ако спреше каруцата, нямаше да затрудни движението, помисли той.

— Слез и провери колелата, изобщо направи каквото се сетиш, ако щеш ги брой — изсъска той на Кабера, който се смъкна тромаво долу, започна да обикаля каруцата и наистина да брои колелата.

Мъжът пред портата като че ли не забеляза натоварената каруца, спряла точно зад него, и Брут рискува да хвърли още един поглед зад гърба си — премигна изненадано, когато видя мъжете зад себе си.

Лоша работа: бяха се строили в редици и въпреки липсата на оръжие изглеждаха точно това, което си бяха — група легионери, преструващи се на цивилни. Брут скочи от каруцата и изтича към тях.