![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Част от елита са и търговците, които се възползват от предоставения от короната монопол върху търговията според правилата на меркантилизма. Тези две групи живеят в симбиоза, като търговците изнасят произвежданите от земевладелците първични продукти на защитени пазари, което им гарантира постоянни приходи. С течение на времето урбанизираният търговски елит си закупува титли и длъжности от отслабващия колониален режим на Хабсбургите и укрепва властта си, както елитите на Франция и Испания по времето на Стария режим.
Етническото и расовото разделение в Северна и Южна Америка задълбочават класовите различия. По думите на историка Дейвид Фийлдхаус: „Тъй като народите на Мексико и Перу изпълняват ролята на европейска работническа класа, в испанска Америка няма място за бял пролетариат и това отличава испанските колонии от тези в Северна Америка, които стават „чисти“ европейски колонии.“ Класовите различия съвпадат отчасти с расовите и етническите, подчертавайки разликата между бедни и богати, или предвид степента на смесените бракове по – скоро създават континуум от бяло до черно, чиито различни нюанси бележат стъпалата на социалната стълбица. Именно тази социална стратификация обуславя политиката в региона от векове и в много отношения се запазва и до днес.
Ако има една – единствена област, за която може да се каже, че климатичните и географските дадености оказват пряко политическо въздействие, това са плантациите, свързани с износ на тропически селскостопански продукти в Европа и най – вече захар. Захарната тръстика се различава от основни земеделски култури като пшеницата или царевицата по това, че не е подходяща за семейно земеделие, тъй като не може да се използва за прехрана, а е изцяло предназначена за износ. Необходимо е да бъде обработвана близо до мястото, където се отглежда, което изисква значителни инвестиции и прилагане на икономии от мащаба. Най – добре вирее във влажния и горещ климат на тропичните и субтропичните региони. Захарната тръстика е отглеждана в Португалия и други части на Южна Европа от XV в., но скоро след това е прехвърлена в португалски колонии в Западна Африка като Сао Томе. Това поставя началото на африканското робство, тъй като съседните Конго и Бенин предлагат работна ръка за захарните плантации.
Робството вече съществува в Западна Африка няколко века преди пристигането на европейците в края на XV в. до голяма степен в резултат на транссахарската търговия от Северна Африка и Близкия изток. Португалците намират там готови източници на роби, които използват в захарните плантации на Сао Томе. Когато съгласно Договора от Тордесиляс от 1494 г. Португалия влиза във владение на това, което ще се превърне в Бразилия, тази система на труд се оказва експортна. За разлика от Перу и Мексико португалците не откриват в своите земи в Новия свят нито много злато и сребро, нито многолюдни населения. Но климатът в Североизточна Бразилия е перфектен за отглеждане на Захарна тръстика, която португалците веднага донасят от Африка. А транспортирането на роби от Западна Африка до новата бразилска колония е сравнително лесно благодарение на преобладаващите ветрове изток – запад, отколкото в северната част на Атлантическия океан, където преобладаващите ветрове духат в обратната посока. Поради тежките условия на труда при производството на Захарна тръстика в тропиците робското население не се възпроизвежда достатъчно и затова възниква триъгълна търговия: износ на роби към Бразилия, захар и захарни продукти като ром към Европа, европейски промишлени стоки към Африка срещу още роби.
Така че Бразилия, която в момента е член – основател на клуба на развиващите се пазари БРИКС и водеща индустриална държава в Латинска Америка, започва като плантационна робовладелска колония. Португалия не разполага с мощта или ресурсите да управлява Бразилия по начина, по който испанците управляват Мексико и Перу. Вместо това тя разделя страната на дванайсет „наследствени капитании“, които действат като суверени на териториите, които контролират. Тези капитании са огромни и се простират на 130 мили по крайбрежието и до 500 мили навътре в материка. Властта е в ръцете на могъща провинциална робовладелска плантаторска класа, която до края на XVII в. натрупва голяма политическа власт в една относително децентрализирана политическа система.