Произход на политическия ред [bg]

Османците създават целогодишни гарнизони в Унгария и усъвършенстват своите военноморски сили за операции в Средиземно море. Те продължават да правят завоевания (островите Кипър и Крит] и през XVII в. Но от средата на XVI в. дните на лесни териториални завоевания са към своя край; въоръженото външно хищничество престава да бъде добър източник на икономическа рента за режима. Това има съществени последици по отношение на вътрешното управление, тъй като по–високите нива на ресурси вече трябва да дойдат от вътрешността на империята, а не от нейната периферия. А липсата на нови християнски територии намалява притока на нови роби под формата на кръвен данък.

Другото голямо външно развитие е продължителната инфлация на цените и увеличаването на населението – явления, които са свързани помежду си. От 1489 до 1616 г. цените на зърнените култури в Анадол в постоянни сребърни единици нарастват с 400%. Много учени обясняват покачването на цените с притока на злато и сребро от владенията на Испания в Новия свят, но според Джак Голдстоун има сериозни основания, че османската инфлация не е монетарно събитие. Малко са свидетелствата за навлизането на нови кюлчета в османските земи; в действителност правителството трябва многократно да намалява сеченето на монети поради липсата на сребро. Инфлацията се дължи по–скоро на по–голямото търсене поради бързия прираст на населението. От 1520 до 1580 г. в Мала Азия населението се увеличава от 50–70%, а от 1520 до 1600 г. само населението на Истанбул нараства от 100 000 на 700 000 души. Причините за този прираст, който се наблюдава и в Китай, и в Европа, не са ясни. Един от факторите несъмнено е намаляването на чумните епидемии, унищожили човешки популации из цяла Евразия през XV в., което според Голдстоун може от своя страна да е свързано с климатични промени, както и с повишения имунитет на населението.