![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Затова ли никоя от тях не се бе омъжила? Затова ли никоя не се бе върнала в родния си дом, освен за да се убеди, че наистина е мъртъв?
Затова ли Виржини се бе самоубила?
Затова ли са мразели майка си? Не заради стореното от нея, а заради онова, което не бе успяла да направи. Възможно ли бе правителството, макар и арогантно и безцеремонно, всъщност да е спасило момичетата, като ги е измъкнало от онази мрачна фермерска колиба?
Гамаш си спомни радостта в изражението на Констанс, докато баща й завързваше кънките й. Приел я бе за чиста монета, но сега се зачуди. Разследвал бе достатъчно много случаи на насилие над деца и знаеше, че ако детето се окажеше в една стая с двамата родители, почти винаги прегръщаше насилника.
Детското желание да угоди, да се хареса. Това ли бе изписано на лицето на малката Констанс? Не истинска радост, а маска, лепната по навик и от отчаяние?
Главният инспектор сведе поглед към шапката. Ключът към техния дом. Гамаш си напомни, че е по-добре да не прави прибързани заключения, които може да се окажат далеч от истината, но продължи да си задава въпроса дали това бе тайната, която Констанс бе държала заключена дълбоко в себе си. Тайната, която най-накрая бе решила да извади наяве.
Но това не обясняваше убийството й. Или пък го обясняваше? Дали Гамаш бе пропуснал да обърне внимание на някоя важна подробност, или да забележи някоя съществена връзка?
Все по-силно усещаше, че е жизненоважно да разговаря с вуйчото на момичетата.
Лакост бе изпратила имейл, в който казваше, че май го е открила. Възможно било да не е правилният Пино, името било често срещано, но възрастта му съвпадала и се бил нанесъл в малкия си апартамент преди четиринайсет години. Това съвпадаше с времето, по което е починал Изидор и фермата е била продадена. Лакост беше попитала дали началникът би искал тя да разпита Пино, но Гамаш й бе казал да си върви у дома. Да си почине. Той щеше да свърши тази работа на път към Трите бора.
Намери на бюрото си оставеното от Лакост досие, в което беше и адресът на мосю Пино в Източен Монреал.
Главният инспектор бавно се завъртя на стола си, обърна гръб на тъмния и пуст офис и се загледа през прозореца. Слънцето залязваше. Погледна часовника си. Четири и седемнайсет. Това беше обичаен час за залеза. Въпреки това винаги изглеждаше твърде рано.
Детективът се залюля леко на стола, зареял поглед към Монреал. Толкова хаотичен град. Винаги си е бил такъв. Но и динамичен. Кипящ от живот и разбъркан.
Доставяше му удоволствие да гледа Монреал.
Обмисляше да направи нещо, което можеше да се окаже титанична глупост. Със сигурност не бе логично, но идеята въобще не бе дошла от мозъка му.
Главният инспектор събра документите и тръгна, без да хвърля поглед назад. Не си направи труда да заключи вратата на кабинета си, дори не се обърна да я затвори. Нямаше нужда. Съмняваше се, че ще се върне.
Когато застана пред асансьора, натисна бутона за нагоре вместо за надолу. Щом стигна на желания етаж, излезе от асансьора и решително закрачи по коридора. За разлика от отдел "Убийства", този отдел не беше опустял. Докато минаваше, някои полицаи вдигнаха очи, дори имаше такива, които посегнаха към телефоните си.
Но главният инспектор не им обърна внимание. Вървеше право към целта си. Когато се озова пред вратата, не почука, а я отвори и след това я затвори плътно зад гърба си.
— Жан Ги.
Бовоар седеше на бюрото си. Вдигна очи и възрастният детектив усети как сърцето му се свива. Жан Ги потъваше. Залязваше.
— Ела с мен — каза Гамаш. Очакваше гласът му да прозвучи нормално, но с изненада чу от гърлото си да излиза само шепот. Едва чуваше собствените си думи.
— Вън! — Бовоар също проговори тихо. Обърна гръб на главния инспектор.
— Ела с мен — повтори Гамаш. — Моля те, Жан Ги. Още не е късно.
— За какво? За да продължите да ме разигравате? — Бовоар се обърна и изгледа гневно бившия си началник. — да ме унижите още повече? Майната ви!
— Те са откраднали досиетата от кабинета на психотерапевта — обясни Гамаш и се приближи към по-младия мъж, който изглеждаше много по-стар. — Знаят как да влязат в главите ни. В моята, в твоята и на Лакост. Всички.
— "Те"? Кои са "те"? Чакайте, не ми казвайте. "Те" не са "вие". Само това има значение, нали? Великият Арман Гамаш не носи никаква отговорност. Всичко е по "тяхна" вина. Винаги е било така. Е, хващайте си шибания идеален живот, безупречното си реноме и се разкарайте оттук. Аз съм просто боклук за вас, нещо досадно, залепнало за подметката ви. Не съм достоен за отдела ви, не съм достоен и за дъщеря ви. Не си заслужава да бъда спасен.