Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
После отново последва дълго мълчание. Те завиха наляво по външния път, покрай „Портала“ с фасада в стил рококо, и обиколиха градината, гдето на дърветата попарваха първите пъпки. Най-сетне консулът бързо пое дъх и каза на висок глас:
— Страшно се ядосах преди малко заради твоето поведение.
— Моето.
— Да. Разказаха ми в „Хармония“ за една забележка, подхвърлена от тебе снощи в клуба и тъй неуместна, тъй невъобразимо нетактична, че аз не намирам думи... Бламажът не се е забавил. Срязали са те по един окаян начин. Ще благоволиш ли да си спомниш?
— Ах, сещам се какво искаш да кажеш. Кой ти го разказа?
— Не е важно. Дьолман. Разбира се, на такъв висок глас, че сега могат да се радват и онези хора, на които случката още не беше известна.
— Да, Том, не отричам... Засрамих се заради Хагенщрьом.
— Заради... Това е наистина... Слушай! — извика консулът, като наведе настрана глава, протегна напред двете си ръце с дланите нагоре и възбудено-демонстративно ги разтърси. — Ти казваш гласно в едно общество, съставено както от търговци, така и от учени: „Всъщност, погледнат на светло всеки търговец е шарлатанин“... ти, сам търговец, член на фирма, която се стреми с всички сили към абсолютни безукорност, към неопетнена солидност...
— Боже мой, Томас, та аз го казах на шега!... Макар че... всъщност... — добави Кристиан, като набърчи нос и наведе малко косо глава напред, после в това положение направи няколко крачки напред.
— На шега! На шега! — извика консулът. — Аз си въобразявах, че разбирам от шега, но ти сам си видял как е разбрана тази шега. „Аз от своя страна поставям твърде високо професията си“ — отговорил ти е Херман Хагенщрьом... И ти продължаваш да седиш там... пропаднал човек, който не дава пет пари за професията си...
— Да, Том, моля те, какво ще кажеш за това? Уверявам те, изведнъж цялото хубаво настроение отиде по дяволите. Хората се разсмяха така, като че ми даваха право. А този Хагенщрьом седи и казва страшно сериозно: „Аз от своя страна...“ Глупак! Аз наистина се засрамих за него. Снощи лежах дълго буден в леглото и изпитвах някакво особено чувство. Не зная дали си го изпитвал и ти...
— Стига си брътвил, моля те, стига си брътвил! — прекъсна го консулът. Той цял трепереше от негодувание. — Признавам... да, признавам, че отговорът може би не е бил подходящ за настроението, че е бил блудкав. Но човек трябва да подбира хората, пред които казва подобни работи... ако те непременно трябва да бъдат казани... не бива в безразсъдството си да се излага на такова презрително срязване! Хагенщрьом е използувал случая да ни удари плесница... да, не само на тебе, а на нас! Та не разбираш ли какво значат думите му: „Аз от своя страна...“? „До това прозрение сте стигнали невям в кантората на вашия брат, нали, господин Буденброк?“ Ето какво значат те, магаре такова!
— Хм... магаре... — рече Кристиан и върху лицето му се изписа смутено, неспокойно изражение.
— В края на краищата ти не принадлежиш само на себе си — продължи консулът, — но въпреки това би трябвало да ми бъде безразлично, когато ти правиш смешен лично себе си... И с какво ли не се правиш смешен! — извика той.
Томас беше бледен и ясно се виждаха сините жилки по тесните му слепоочия, гдето косата образуваше две хлътнатини назад. Беше дигнал една от светлите си вежди и дори в твърдите, издълго засукани върхове на мустаците му имаше нещо гневно, когато той с резки движения на ръцете изговаряше думите си, като че ги хвърляше на пътеката встрани от Кристиановите крака:
— Ти се правиш смешен с любовните си истории, с шутовщината, с болестите си... А с паричните си средства...
— О, Томас — рече Кристиан, тръсна сериозно глава и дигна донякъде тромаво единия си показалец. — Що се касае за това, ти не можеш да го разбереш напълно. Виждаш ли, работата е следната... Човек трябва, тъй да се рече, да държи в ред съвестта си... Не зная дали ме разбираш... Грабо ми предписа някакво мазило за шийните мускули... добре! Не го ли употребя, пропусна ли да го употребя, аз изглеждам сам на себе си напълно загубен и безпомощен, ставам неспокоен, неуверен, плах, изобщо не съм в ред и не мога да гълтам. Но ако го употребя, то чувствувам, че съм изпълнил дълга си и съм в ред, тогава съвестта ми е спокойна, аз съм мирен и доволен и гълтам чудесно. Уверен съм, че това не се дължи на мазилото, но знаеш ли... работата е там, че подобна представа... разбери ме правилно... може да бъде отстранена само чрез друга представа... противопредстава. Не знам дали ме разбираш.
—О да... О да... — извика консулът и за миг се хвана с две ръце за главата. — Прави го! Действувай така! Но не говори за него! Недей да бръщолевиш за него! Остави другите хора на мира с твоите противни финеси! Ти се правиш смешен от сутринта до вечерта и с това неприлично бръщолевете. Но едно ти казвам и повтарям: не давам пет пари, когато ти правиш глупак сам себе си, забранявам ти обаче, чуваш ли, забранявам ти да злепоставяш фирмата така, както си направил това снощи!