За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Салическият закон е изисквал след сестрата на бащата наследник да бъде най-близкият роднина по мъжка линия; но повече от пета степен унаследяване не се позволявало. Така жената от пета степен имала предимство пред мъжа от шеста степен. Това се вижда добре в закона на рипуарските франки — вярно тълкуване на салическия закон в онези алинеи, където го следва стъпка по стъпка.
Ако бащата остави деца, салическият закон изисква дъщерите да бъдат изключени от унаследяването на салическата земя; последната трябва да бъде унаследена от деца от мъжки пол.
На мен не ми е трудно да докажа, че салическият закон изключва дъщерите от унаследяване на салическата земя не при всички случаи, а само когато между наследниците има и синове. 1. Това се вижда от самия салически закон, който, след като е казал, че салическа земя трябва да притежават не жени, а само мъже, тълкува и ограничава това положение, «т. е. — казва той — синът трябва да получи наследството от бащата».
2. Текстът на салическия закон се обяснява от закона на рипуарските франки, който също съдържа алинея, много сходна със съответната алинея на салическия закон.
3. Законите на всички тия варварски народи, водещи началото си от Германия, се обясняват един друг толкова повече, че всички са проникнати почти от един и същи дух. Законът на саксите изисква бащата и майката да оставят наследството на сина си, а не на дъщерята; но ако има само дъщери, цялото наследство получават те.
4. Ние имаме две старинни формули, които определят случая, когато според салическия закон дъщерите се изключват в полза на мъжете; това е, когато след смъртта на родителя остават и дъщери, и синове.
5. Друга една формула доказва, че дъщерята е предпочитана пред внука; следователно тя се изключва само но отношение на сина.
6. Ако салическият закон изключваше въобще всички жени от унаследяването на земи, тогава щеше да бъде невъзможно да се обяснят историите, формулите и хартите, в които непрекъснато се говори за земите и имуществата, принадлежащи на жени от първата кралска династия.
Погрешно се твърди, че салическите земи били феоди. 1. Този документ носи заглавие «За алодите». 2. В началото феодите съвсем не са били наследствени. 3. Ако салическите земи са били феоди, как може Маркулф да нарече безбожен обичая, който изключва жените от унаследяване, тъй като феодите не са се унаследявали даже от мъжете? 4. Документите, които се цитират, за да се докаже, че салическите земи са били феоди, доказват само, че това са били свободни от налог земи. 5. Феодите са били установени едва след завоеванието, а салическите обичаи са съществували още преди изселването на франките от Германия. 6. Не салическият закон, ограничавайки правото на жените на наследство, довежда до установяването на феоди, а, обратното, установяването на феоди ограничава и това право, и действието на салическия закон.
След всичко, което току-що казахме, никой не ще повярва, че постоянното унаследяване на френската корона от мъже иде от салическия закон. И все пак това е било точно така. Доказателства аз намирам в много кодекси от варварски закони. Според салическия закон и закона на бургундите дъщерите не са имали право да наследяват земи едновременно със своите братя; те не са имали право също така да наследяват и короната. Законът на вестготите, обратно, допускал дъщерите до наследство едновременно с братята; жените са можели да унаследяват и престола. У тези народи определена разпоредба на гражданския закон е обуславяла политическия закон.
И това не е единственият случай, когато у франките политическият закон отстъпва на гражданския. Чрез разпоредбите на салическия закон всички братя са имали право на земи при унаследяването; такава разпоредба се съдържа и в закона на бургундите. Ето защо при монархията на франките и бургундите престолът е преминавал в наследство на всички братя, като не се смятат няколкото случая на насилие, убийства и заграбване у бургундите.
Глава XXIII
За дългите коси на франкските крале
Народите, които не се занимават с обработка на земята, нямат дори представа за разкоша. Като четем Тацит, ние се удивляваме от простотата в живота на германските народи; изкуството не е работело за техните украшения; те са ги намирали в природата. Ако семейството е искало да отличи с някакъв знак своя вожд, то е прибягвало до същата тази природа; за диадема на франкските, бургундските, вестготските крале са служели дългите им коси.