Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
„По духовете, помисли си Кайку. Вещерският камък! Той е жив.“
Изведнъж спомените я заляха, внезапен поток от реминисценции, които нахлуха в съзнанието й, отприщени от внезапното й осъзнаване на истината. Логически връзки, за които не се беше замисляла никога преди, сега станаха очебийни, като всяка от тях пораждаше друга и така нататък, докато кръгът не се затвори и пред нея не се откри цялостната картина, такава, каквато баща й я беше видял. За един кратък, болезнено ярък миг Кайку разбра какво бе узнал баща й Руито ту Макаима, защо бе избягал и защо го бяха убили заради онова, което бе открил.
Вещерските камъни бяха живи. И както прахът, получен от тях, импрегниран в Маските на Чаросплетниците, покваряваше и извращаваше телата им, вещерските камъни покваряваха и извращаваха земята, в която лежаха.
Осени я като внезапно видение. Руито в неговия кабинет, във взетия под наем апартамент в Аксками, надвесен над някаква стара карта и купчина схеми и навити на руло ръкописи. Проектът, по който работеше тайно от години, голямата му страст, изгарящите го съмнения. Във видението си Кайку беше с него точно в момента на откриването на истината — макар че не се беше намирала в кабинета му в реалния живот — когато всички факти, предположения и хипотези си дойдоха на мястото. Имаше връзка между регистрираните случаи на новородени Различни деца и географската им близост до убежищата на Чаросплетниците. Баща й бе открил, че епицентърът на Различността винаги се намираше недалеч от някой чаросплетнически манастир, а манастирите се изграждаха около находищата на вещерски камък. Как така никой не беше направил тази връзка преди? Колко хора бяха убити или разубедени, за да затворят устата си завинаги? Руито беше узнал истината и бе решил да задълбочи изследванията си, да се сдобие с доказателствата, които му бяха необходими, за да се изправи срещу благородниците. Ето защо бе дошъл тук, бе видял това и после бе избягал.
Ала те бяха разбрали. По някакъв начин бяха разбрали; бяха се вкопчили в нещо, на което баща й не бе обърнал внимание. Нещо дребно и незабележимо, ала кой можеше да каже точно какво? По времето, когато се върна на континента, ситуацията вече беше безнадеждна. Абсолютната секретност беше задължителна, ако човек като него се надяваше да надделее над Чаросплетниците. След като веднъж вече бяха предупредени, той нямаше да може дори да извести благородниците за откритието си. Те нямаше да му позволят да напусне дома си, щяха да следят всяка негова стъпка като гладни лешояди. Навярно, ако бе отишъл направо в Аксками и се бе опитал да разпространи откритието си сред другите хора, щяха да убият само него. Той обаче се беше върнал вкъщи, потресен от онова, което бе видял, за да приведе в ред мислите си и да се възстанови; а те го бяха проследили чак дотам. Едва тогава се бяха оставили да ги види, да разбере, че са го следвали неотлъчно като сенки. Бяха му позволили да се прибере у дома си, да се прибере при семейството си, след което бяха свалили маските си.
И Руито бе разбрал, че животът му е пред своя край; той бе узнал твърде много.
Кайку усети, че се задушава от мъка, когато стана свидетел на избора, който баща й бе направил. Нямаше никакъв начин да избяга и никакъв начин да престане да знае онова, което бе узнал. Щяха да го убият, а заедно с него и цялото му семейство. Ала поне можеха да напуснат с чест игралната маса, а не в нечистите лапи на създанията, които Чаросплетниците щяха да използват. Той нямаше да позволи на чудовищата, чиято тайна бе открил, да инквизират семейството му, да разголят и одерат съзнанията на близките му.
Не някой убиец бе сложил отрова в храната им през този ден, нито пък някакъв тайнствен пратеник на Чаросплетниците бе убил Кайку първия път, когато тя умря. Това беше дело на баща й.
Когато се бяха уверили в неговата безпомощност, когато бяха претършували апартамента му в Аксками и бяха унищожили всичките му записки, Чаросплетниците бяха изпратили шин-шините. Обаче тези страшилища дойдоха твърде късно, за да могат да направят нещо друго, освен да почистят доказателствата, и само благодарение на способностите на Асара Кайку остана жива, за да разбере истината.
Очите на момичето плувнаха в сълзи. Тя изведнъж почувства неизмеримото отчаяние и загубата, съпътстващи ужасното откритие на баща й. Нищо чудно, че изглеждаше уплашен и угрижен, все едно бе видял призрак, когато се върна у дома; той бе потресен от мащаба на конспирацията, която бе разбулил, разтърсен от прозрението, че нито той, нито семейството му ще бъдат пощадени. Потресен от избора, който трябваше да направи — да отрови близките си, за да ги спаси от къде-къде по-ужасна участ.