Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
И в центъра на тази паяжина стоеше Вирч. Знаеше, че е той. Ала нямаше никакъв начин да го докаже.
— Анаис! — чу се някакъв вик отдолу. Тя се отърси от сантименталния си унес и погледна към скулптурната градина, където Баракс Зан ту Икати я поздравяваше. Жената вдигна ръка за поздрав и слезе при него. Той я посрещна в подножието на стълбите. За един миг се изгледаха неловко; после Зан протегна ръце към нея и я прегърна, а тя, изненадана, отвърна на прегръдката му.
— На какво дължа тази неоправдана привързаност? — промърмори тя.
— Видът ви подсказва, че имате нужда от нещо такова, Анаис.
Той се отдръпна от нея и тя му се усмихна уморено.
— Толкова ли си личи?
— Само за този, който ви познава така добре като мен — отвърна Зан.
Анаис кимна благодарствено с глава.
— Елате с мен — рече тя, хвана го за ръката и го поведе по една от пътечките в градината.
Скулптурите в Императорската цитадела датираха от много отдавна — още от времето преди Сарамир да стане империя — а бяха събрани тук от безпогрешните инстинкти на втория Кръвен Император — Торус ту Винаксис. Единствено щастливата случайност го бе накарала да избере Аксками за място, където да съхрани съкровищата си, тъй като първата столица — Гобинда — беше погълната от катаклизъм малко след края на царуването му и много неща бяха безвъзвратно изгубени. Той бе отговорен за създаването на повечето колекции от произведения на изкуството в настоящата столица; твърде чувствителен и творчески настроен, за да бъде добър управник, както разказва историята, тронът му бил узурпиран от изчезналия сега род Чо. Анаис смяташе някои от скулптурите за успокояващи, други — за интересни, а трети — за вдъхновяващи. Тя нямаше душа на творец, ала точно поради тази причина — както обичаше да си напомня — бе толкова добра Императрица.
— Нещата не отиват на добре, Зан — каза Анаис, докато минаха покрай една заплетена неразбория, изработена от имитация на слонова кост. — Гражданите стават неконтролируеми. Разтеглила съм императорските стражи до краен предел, за да покрият всички невралгични точки на града, и въпреки това присъствието на хората ми сякаш само засилва напрежението. Всеки потушен бунт води до появата на два по-малки. Бедняшкият квартал гори. Проклетата сбирщина от последователи на Ангър ту Торик предизвиква нечувани щети по улиците на града ми. — Очите й помръкнаха. — Нещата не отиват на добре — каза отново.
— Тогава онова, което ще ти кажа, едва ли ще подобри настроението ви, Анаис — рече Зан, потривайки брадатата си буза с кокалчетата на ръката си.
— Вече зная — отвърна му тя. — Родът Керестин е потеглил на запад с войските си. Движи се към Аксками.
— А знаете ли, че Баракс Сонмага и силите на рода Амача идват от юг, за да ги пресрещнат?
Анаис го погледна, а в очите й проблесна тревога.
— За да се присъединят към Керестин?
— Съмнявам се — поклати глава Зан. — Липсва им достатъчно разум, за да направят това. Предполагам, че Сонмага възнамерява да попречи на Керестин да влезе в града.
— Поне докато не влезе той — намръщи се Императрицата.
— Точно така — каза мрачно Зан. За известно време и двамата останаха мълчаливи, докато се разхождаха по криволичещите алеи около скулптурите, а стъпките им скърцаха по дребния чакъл.
— Кажете го, Зан — настоя най-накрая Анаис. — Идването ви тук е продиктувано от нещо по-важно от доставянето на някакво си известие.
Зан не я погледна, докато тя говореше, вперил поглед в някаква въображаема точка на известно разстояние пред него.
— Дойдох тук да ви помоля да преразгледате решението си да запазите трона.
— Намеквате, че трябва да абдикирам? — гласът на Императрицата изведнъж стана твърд като камък.
— Вземете Лусия с вас — рече Бараксът, а тонът му беше равен и лишен от каквито и да е емоции. — Оставете престола на онези, които толкова много го желаят. Изберете живота на детето си пред могъществото на рода си. Можете да живеете в мир и благополучие до края на дните си и Лусия ще бъде в безопасност. Положението ви се влошава непрекъснато, Императрице, и вие много добре знаете какво ще се случи, ако родът Амача или родът Керестин превземат Аксками със сила.
Анаис бе вбесена, но мълчеше.
— Тогава аз ще го кажа, щом вие не искате — продължи Бараксът. — Вас може и да ви оставят жива. Лусия обаче ще бъде екзекутирана. Не могат да си позволят съществуването й да представлява заплаха за властта им, а и хората ще искат смъртта й.