Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
На няколко крачки от тях Хари и Моамба вече бяха приключили разговора.
— Бас държа, че няма да ми повярвате — каза отривисто Хари, за да привлече вниманието им. — Няма да ми повярвате, но този тунел… — …води направо към базата Алфа — довърши мисълта му Ашли.
— Откъде разбра? — понита Хари. От удивление на челото му се появиха бръчки.
— Просто в един момент съобразих, че съм антрополог — отвърна кисело Ашли. — Какво друго научи от Моамба?
— Ако съм го разбрал добре, тунелът е дълъг около петдесет километра.
Бен погледна тунела. Прецени, че ще трябва да се издигнат на около три километра и половина.
— Придвижването ще бъде дълго — предположи той. — Вероятно ще отнеме по-голямата част от един ден.
— Може би не — каза загадъчно Хари. — Да се измъкнем оттук. Трябва да отидем при Денис. Започвай да планираш действията си.
— Хари, помоли Моамба да ни помогне да подготвим плана си — предложи Бен. — Той познава добре тези пещери.
Хари се обърна с няколко думи към Моамба, като си помагаше с жестове. Старецът му отвърна нещо и поклати глава. Хари преведе чутото.
— Отговори ми, че му предстои да свърши много неща, които ще ти обясни по-късно. Превеждам ти обаче доста свободно. Буквално каза, че ще те „сънува“ по-късно.
— Да тръгваме — въздъхна Бен. — Днес ни предстои много работа.
Когато си тръгна, извърна се отново към Моамба.
Очите на стареца буквално го пронизваха. Тази нощ навярно ще имам интересни сънища, помисли си Бен, докато следваше Ашли към изхода.
Когато се озова в пещерата на ловците, Ашли огледа изумено проснатото там тяло на Вилянуева. Бе твърде изненадана, за да може да каже нещо. Почти бе забравила за хората, с които се раздели в диамантената пещера. Бе решила, че те там са в по-голяма безопасност от нея. Като видя дупките от куршуми в челото на тюлена, съобрази, че тук опасностите не бяха свързани само с пещерите и техните обитатели.
— Това навярно го е сторил Халид — каза Майкълсън.
— А Линда? — попита Ашли. — Ловците видели ли са я?
— Не знам. Не разполагам с преводач — отвърна майорът. Кимна към брат си, който бе започнал оживен разговор с един ловец на име Томарсу. — Да се надяваме, че Хари ще научи някакви подробности за случилото се.
Ашли се изтормози, докато гледаше мъртвешки бялото лице на Вилянуева. Когато отмести поглед встрани, забеляза нещо. В купчина от захвърлени предмети съзря нещо познато, флуоресциращо в зелен цвят. Шейната и. Смяташе, че вече я е изгубила. Забеляза, че до нея бе оставена и червената шейна на Бен.
Бива ги да оползотворяват всичко, помисли си. Това всъщност бе напълно естествено за местните хора, след като разполагаха с толкова малко ресурси.
Разговорът между Хари и Томарсу стана по-шумен и оживен. Ашли обърна поглед към тях. Хари бе започнал да прегъва пръстите си, сякаш броеше. В един момент, като че ли отчаян, той сви ръката си в юмрук и прекрати разговора.
— За какво спорихте? — попита го Ашли, когато той се завърна при групата.
— Говореше безсмислици — отвърна Хари. — Започна да ми описва нещо, което прилича на престрелка. Шумът от нея привлякъл ловците към диамантената пещера. Когато отишли там, заварили само този мъртъв войник.
— Вилянуева — уточни Ашли. — Беше от нашия екип.
Хари кимна утвърдително, но смръщените му вежди продължаваха да издават загриженост.
— Когато го попитах за съдбата на другите двама, той каза, че ги проследили до една пещера, където имало водопад, и видели как те си устройват там бивак.
— Значи Линда е жива, така ли?
— Сега чуйте най-странното. Когато го попитах колко души са били, той каза, че четири.
— Четирима? — попита Бен.
— Точно така. Зададох му този въпрос няколко пъти. Отговорът му бе категоричен четирима — каза Хари и протегна четири пръста.
Отговорът му смути Ашли. Независимо от всичко, което се бе случило в последно време, — тя държеше да знае…
— И къде са сега тези четирима души?
— Томарсу каза, че влезнали в един тунел, който миришел на смърт, и неговите хора не се решили да ги последват.
— На смърт?
— Точно така се изрази. — Хари повдигна рамене. Известно време всички мълчаха. Ашли наруши мълчанието.
— Както и да е. Да не се занимаваме сега с това, нека по-добре съсредоточим вниманието си върху непосредствените ни проблеми. Хари, ти загатна, че може би ти е известен по-бърз начин да преминем през тунела.
— Може би — оживи се Хари. — Стига да успея да го подкарам. Ела да го видиш. — Поведе Ашли и останалите в една съседна пещера, малка като кутийка. — Не е много широка — призна, — но съм си у дома.