Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
След няколко минути се озова при пещерите на ловците. Хари се бе привел над разглобената шейна. Частите и бяха разпилени върху каменния под. Майкълсън надничаше през рамото му. Разнесе се силен шум.
— Майната му! — извика Хари и рязко се отмести от шейната.
— Какво не е наред? — попита Бен, като отиде при тях. Хари държеше в ръцете си две половинки от алуминиев прът.
— Лоша работа. Натиснах твърде силно и счупих оста.
— Можеш ли да я поправиш? — Сърцето на Бен се сви.
— Не вярвам да успея. Размекнах алуминия чрез нагорещяване и се опитах да изправя оста, а тя се счупи. Трябваше да изчакам да поомекне, обаче се боях да не отслабя метала. Съжалявам, Бен, но провалих цялата работа. — Хари захвърли двете парчета на пода.
— Ти направи каквото можа — каза Майкълсън и сложи ръка на рамото на Хари.
— Майната му! Изложих се! — отвърна Хари и отмести ръката на брат си.
— Не се тревожи — успокои го Бен. — Ще използваме пластмасовите шейни, ще се изкачим с тях. Ще се позабавим малко, но в крайна сметка ще се справим — добави. Искаше му се да е прав. Дали обаче това забавяне няма да предопредели успеха или неуспеха на тяхната мисия?
— Слушай, хрумна ми нещо — каза Майкълсън на Хари.
— Какво? — попита Бен.
Майкълсън с уморен и раздразнен поглед го стрелна през рамо и му посочи изхода.
— Виж какво, Бен, най-добре иди си легни. Остави тази работа да я свършим двамата с брат ми. И без това те чака дълъг път, така че най-добре ще е да си поспиш.
Бен му отвърна с уморен поглед. Знаеше, че майорът е прав.
— Ще се видим сутринта — каза Майкълсън и му обърна гръб. Съсредоточи цялото си внимание върху брат си и шейната.
Докато Бен отиваше към килията си, продължи да мисли за възможните последици от лошата новина. Дори ако изминаването на петдесетте километра им отнеме осем часа, пак ще им остане цял ден, за да изпълнят задачата си. Трябва да успея, каза си заинатено.
Внезапно си даде сметка, че тунелите, по които вървеше, му бяха непознати. Извърна се и погледна отрязъка на тунела зад гърба си. Май трябваше да завие на друго място, покрай голямата скала.
Вниманието му обаче бе привлечено от неочаквано стържене. На слабата светлина видя как в тунела се появява мършав призрак. Застина, изненадан от призрачния вид на фигурата, осветена от слабата зеленикава светлина на гъбите и наподобяваща дух от отвъдното. Когато обаче тя го доближи, той веднага разпозна кокалестото същество. Бе Синджари, старейшината, който така упорито бе настоявал да бъдат убити.
Когато той се доближи до него, Бен видя, че е придружен от двама ското подобни пазачи. Бяха много грозни. Повечето хора от племето бяха дребни и гъвкави, но тези двамата наподобяваха яки булдози. Бяха настръхнали и го гледаха застрашително. Синджари спря пред Бен и вдигна тоягата си, за да му препречи пътя, след което излая нещо на двамата стражи.
Двете яки създания се запътиха към Бен.
Ашли, макар и напълно изтощена физически, не можеше да заспи. Слепоочията и пулсираха, а натъртеното и бедро и причиняваше болка. Мислеше си за Бен и за прегръдката му, за уханието на неговата коса, за пръстите му, които галеха гърба и шията и. Предната нощ в момент на слабост бе отишла твърде далеч и оставила у него погрешно впечатление за истинските и чувства. Зави се още по-плътно с одеялото, уплашена от още по-страшната действителност. Дали наистина всъщност го бе подвела?
Погледна светещия циферблат на часовника си. Оставаха още два часа до мига, когато часовникът ще започне да отброява времето до момента на изпълнение на смъртната и присъда. Мислите и бяха изпълнени с прекалено много тревоги. Какво се бе случило с Джейсън? И с Линда? Какво ще се случи с Бен? Ще загине ли в опита си да я спаси? Беше ли въобще в състояние да я спаси? И най-лошото ако той се провали, ще умре ли, без да узнае съдбата на сина си?
Тя притисна одеялото до лицето си и не успя да сдържи сълзите си. Времето бе започнало да изтича.
Бен отстъпи крачка, за да се отдалечи от озъбените създания, които бяха започнали да му се хилят заплашително. Не бяха въоръжени, но Бен не се почувства спокоен от това. Отстъпи още една крачка, размишлявайки как да постъпи. Можеше, разбира се, да се опита да избяга, но те щяха да се нахвърлят върху него както диви кучета динго върху кенгуру. Най-добре ще бъде да остане на мястото си.
— Добре, копелета — изръмжа, по-скоро, за да се съсредоточи, отколкото, за да уплаши противниците си. — Хайде сега да проверим дали шиите ви са трошливи.